Никулден и равносметката на рибарите...

Тъжна равносметка си правят рибарите на днешния празник. Рибарството като занаят бавно умира. Вече почти няма млади хора, които да хвърлят мрежите, казват обитателите на рибарското селище под Аспаруховия мост във Варна.

Всяка сутрин по тъмно последните мохикани, както с тъга се наричат рибарите, излизат в морето, за да извадят мрежите. А в тях напоследък има все по-малко риба. -  Пасажите намаляха, няма и риби, робски труд просто, то рибарството си е робски труд, голям, - казва Бойчо Боев. - При нас цената горе-долу на рибата не се е променила десетина години, докато горивата - просто от там идват нещата. Разходите се увеличиха, - смята Иван Грозев. Най-голямата болка на рибарите е, че са оставени сами на себе си. Проблемите стават повече, но когато потърсим помощ, не я получаваме, казват те.

- Нашата стоянка цялата пострада, всички мостове потънаха от един кораб, един влекач, обаче нищо не получихме от цялата работа, - казва Иван Грозев.

- И никой даже два лева не са дали, - допълва Бойчо Боев. - Има лодки, потопени, потрошени, трудно се прави, всичко е скъпо. За да почетат себе си и морето, което продължава да ги изхранва, за Никулден, по традиция се събират около трапезата. - Имам маринована риба, маринован чернокоп, хамсия солена, калкан ще изпържим, и чернокоп на скара, както винаги трябва да има два три-вида риба най-малко, - кани Живко Илиев.

- Задължително се отпразнува и има поверие, на 6-ти никога не се влиза в морето, - казва Иван Грозев.

А на следващата сутрин отново ще станат по тъмно, за да проверят мрежите. Отново с надеждата, че късметът и този път няма да ги изостави.