Завърши 46-тия фестивал на операта в Стара Загора

Впечатляващата премиера на операта "Лучия ди Ламермур" постави точката на 46-тия фестивал на операта и балетното изкуство в Стара Загора. Спектакълът се превърна в истинско събитие за музикалната гилдия и оперните почитатели, а сред публиката бяха звезди на класическата музика, оперни директори и представители на големи импресарски агенции. Суровите финансови реалности, надвиснали над оперните театри в страната правят все по-трудно създаването на качествени представления. Трудно, но не и невъзможно. Доказа го трупата на операта в Стара Загора, която показа една впечатляваща премиера на операта Лучия ди Ламермур. За режисьора Огнян Драганов това заглавие е натоварено с много емоции. С него дебютира на сцената на Софийската опера. После го поставя още два пъти - в Румъния и в Колумбия. Четвъртия му прочит е изключително ефектен, а посланието му е много елегантно изведено.

Огнян Драганов, режисьор и директор на Държавна опера - Стара Загора: Искаме да покажем на публиката, че всъщност любовта е нещо съвсем просто, то е безплатно и ние трябва да го използваме, тъй като то е божи дар. Никой не ни кара да го плащаме.

Тази белкантова опера поставя огромни изисквания към певиците, които посягат към партията на Лучия. Сопраното Беса Лугичи направи запомнящ се дебют. На сцената тя беше ярка както вокално, така и актьорски. Въпреки това поставя пред себе си още по-висока летва.

Беса Лугичи, сопрано: Слушала съм много интерпретацията на Мария Калас, на Джоан Съдърланд, на Мариела Девия и на вашата българска прима Дарина Такова. Взела съм си по нещо от всяка от тях. Надявам се, че може би след две или три години ще успея да се доближа до тяхното изпъление.

Специално за премиерата от Австрия пристигна и синът на дългогодишният директор на Виенската опера и влиятелен импресарио Адриан Холендер..

Адриан Холендер, артистичен консултант и импресарио: Гледал съм Лучия ди Ламермур безброй пъти - с Едита Груберова, с Алфредо Краус и с други прекрасни певци. Постановката тук докосва емоциите. Режисьорската концепция е добре построена, а отношенията между персонажите са фокусирани върху впечатленията, които ще оставят у публиката.

Спектакли като този се помнят дълго. А не малка заслуга за това имат въртящата се сценография на Димо Костадинов и пищните костюми на Салваторе Русо.