Антарктически дневник: Първи работен полярен ден

По някакъв начин времето прилича на миналогодишното. Снегът е по-малко, но графикът за задачите обаче е лимитиран, няма време за отлагане. Затова геолозите тръгват на проучвателно проучване по българския бряг. В групата се включват и други членове на експедицията. Камъни, сняг, козирки, които страховито са надвиснали над крайбрежието...

Вървя по брега и не мога да повярвам - миналия януари, всичко беше потънало в сняг, сега поне метър-два от брега е покрит с камъни. Снегът се е стопил. Виждат се единични пингвини и – ето, ушати тюлени. Един, два, три , по двойки ... невероятна красота!

Стигаме до дъното на залива. Цветовете действат хипнотично - бяло, нюанси на синьо, ледове, черно, тюркоазена вода. Сетивата натрупват и грохотът от падащи ледове. Човешкият мозък блокира пред силата на природата. Единственият допир с цивилизацията са камерите. А когато погледнеш през визьора картините са просто кадър!

Не мога да се оплача, първият ден е доста добър - натрупах някакви кадри. А времето се усмихна. Показа се слънце, освети океана и айсбергите. Тюлени и пингвини са се излегнали на припек и буквално се дразнят от нашествието на хора.

Часовете минават неусетно. Бяха ни предупредили,че в 17.00 местно време идва максималният прилив. Заедно с фотографа Иглика Трифонова като че ли сме се позабавили, увлечени в търсене на "КАДЪРА". Водата залива доста бързо сушата. А ние още и още снимаме. Чуваме шейна - идват да проверят дали всичко с нас е ОК. Наистина, щастливи сме. Денят мина като една усмивка. Какво ли ще се случи утре?