6.3 по Рихтер в сърцето на Италия

Разпети Петък в Л`Акуила. Най-тъжният ден за християните, а днес и за цяла Италия. Тук обаче няма църква, в която да се помолиш или да търсиш утеха. Всички са разрушени. Опустели улици и домове. И постоянен вой на сирени.

Лилия: "Избягахме оттук. Сега сме в едно селце на 12 километра. Не сме спокойни. Спим в колата си. Гражданска защита ни дава храна.
От какво имам нужда? Нищо особено, всъщност от обувки. Но има други, които са много по-зле от нашето семейство".

Пред това студентско общежитие мълчаливо стоят цели семейства. Не позволяват да ги снимаме. Чакат. Дали по чудо може децата им да са оцелели вътре. Надеждите останаха напразни.

Ренато: "Работим постоянно. Със семейството си живея в Удине, но от понеделник съм тук. Хората трябва да си помагаме. Животът е трудно нещо - ти помагаш на мен, аз - на теб, това е".

Десетки като Ренато са заключени в сърцето на града. Пиаца Дуомо- най-разрушеното място. От понеделник работят, спят, живеят сред руините. И не спират да търсят живот.

Нарчизо: "Това е моето куче. Работим винаги заедно. Екип сме".
Въпрос на БНТ: "Как е тук?"
Нарчизо: "Не е добре. Ужасно сме уморени".