Светът, кризата и България – вицепремиерът Ивайло Калфин в "Панорама"

България в продължение на седем-осем години имаше бюджет с излишък, натрупаха се резерви, изплати се огромната част от държавния дълг и това ни дава възможност в момента да прилагаме програми за подпомагане на финансирането на малки и средни предприятия, за социална защита, за увеличение на бюджета за инфраструктура, заяви вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин в студиото на "Панорама". Той разясни, че както от американската икономика е започнала кризата, така и очакванията са, че в нея ще са първите признаци на нейното намаляване.

Относно срещата с Хилари Клинтън Калфин допълни, че на нея е станало ясно, че САЩ имат заделени специални механизми, с които биха подпомогнали техни партньори от Централна и Източна Европа.
Външният министър е информирал държавния секретар на САЩ, че в момента България няма нужда от допълнителни външни източници. По думите на вицепремиера новата американска администрация стъпва на това, което е написано във файловете на старата, но равнището, което е било постигнато с предишната администрация, се оценява.

По казуса с отвлечените български моряци от сомалийски пирати министър Калфин коментира, че това, което държавата може да направи, е да даде изцяло подкрепа на фирмата-корабособственик и да следи развитието на ситуацията.

Целия разговорможете да видите във видеоматериала.

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИНТЕРВЮТО

Водещ Бойко Василев:
Добър вечер на Ивайло Калфин, вицепремиер и министър на външните работи.

Ивайло Калфин:
Добър вечер.

Водещ:
Ето я кризата в България вече.

И. Kалфин:
Така е, усеща се, и то съвсем реално. Вижда се от репортажа.

Водещ:
Да. Ето, цяла седмица светът мислеше как да се оправя с кризата по най-различни форуми. На някои от тях бяхте и вие. Въпросът е България има ли противодействие.

Ив. Калфин:
Има противодействие и това се вижда в състоянието ни, макроикономическото, сравнено с това на други страни. Други страни освен този ефект, който го виждаме и във вашия репортаж - намаляване на поръчки, на затваряне на предприятия, има държавни финанси и държавни бюджети, които са изключително разклатени. Такива са Унгария, Литва, Румъния, които отидоха обратно във валутния фонд и поискаха допълнително средства. Това налага и още допълнителни ограничения. Това налага и намаляване на бюджетните заплати, налага ограничаване на бюджетните разходи. Ние засега правим обратното. България в продължение на 7-8 години имаше бюджет с излишък. Натрупаха се резерви, изплати се горната част, до много ниски стойности се сведе държавният дълг и това ни дава възможност в момента да прилагаме програми, които, разбира се, са в рамките на възможностите на държавата и за подпомагането на финансирането на малки и средни предприятия, и за социална защита точно за хората, които биха били освободени, и за увеличение, знаете, 2009 година 40 процента е увеличен бюджетът за инфраструктура и за строителство на инфраструктура в България. Ако нямахме такава политика, много по-тежко в момента щеше да се усеща кризата.

Водещ:
Хилъри Клинтън какво ви каза за кризата? Говорихте ли за това?

Ив. Калфин:
Това беше една от темите, които обсъдихме. Това беше първа среща на двустранно равнище и разбира се, много беше важно с новата администрация да поставим основата на тези отлични отношения, които имахме с миналата администрация. По отношение на кризата...

Водещ:
Да, защото Обама бешe казал, че много бързо ще се оправят нещата, ама нещо не се оправят.

Ив. Калфин:
Е, ако погледате малко и американска телевизия и прочетете американски вестници, няма такова усещане, че бързо ще се оправят нещата, но действително американската икономика ще бъде водеща. Както от нея започна кризата, така и очакванията са, че в нея ще са първите резултати и първите признаци на нейното намаляване. Това, което говорихме, и това, което предложи държавният секретар госпожа Клинтън, на основата на тези отлични отношения, които имаме, каза, че имат заделени специални механизми, в които биха подпомогнали техни партньори от Централна и Източна Европа. Аз я информирах за състоянието в момента. В момента България няма нужда от търсене на допълнителни външни източници. Разбира се, много е важно по какъв начин ще се отразят тези мерки, които се взеха от Г-20 включително, какъв сигнал ще дадат и доколко обграждащата ни икономическа среда ще се подобри. България е една отворена икономика, която няма как да се развива независимо от това, което е около нас.

Водещ:
Не ни много топли, че други са по-зле, господин Калфин.

Ив. Калфин:
Аз искам да покажа, че с политиката, която водихме, ние сме по-добре. Не добре, защото ние много често казваме - ние сме най-зле и ние сме последни. Не е вярно и това в този случай действително не е вярно. И това се дължи на разумната политика, бих казал, която две правителства вече водят в макроикономическата област.

Водещ:
Две или три?

Ив. Калфин:
Две, ако говорим за бюджетните излишъци и за намаляването на държавния дълг.

Водещ:
Ако се върнем на Хилъри Клинтън, последните седмици президентът и премиерът срещнаха Обама на международни форуми. Вие разговаряхте с нея. Има ли новата американска администрация някакво по-различно отношение към България?

Ив. Калфин:
Новата администрация, разбира се, стъпва на това, което е написано във файловете на старата. Има значителна промяна на хората, които се занимават с различните области, включително с външна политика. Но мисля, че равнището, което беше постигнато с предишната администрация, се оценява. Ние имахме стратегически, действително те ги наричат и ние ги наричаме стратегически отношения, в областта на отбраната, външната политика, в областта на икономическото сътрудничество. Последните 4 години има огромен ръст на американските инвестиции, на бизнеса с тях. Така че за това и съм доволен. На практика след големите страни от Европа бях един от първите, които направи тази двустранна среща. Имаме отлична основа да градим с новата администрация и доколкото разбрах, имах няколко срещи с представители на американското правителство, има пълна готовност от тяхна страна за това.

Водещ:
Те ревнуват ли от Русия?

Ив. Калфин:
Няма как да има ревност от Русия. Мисля, че този разговор отдавна е приключен в отношенията ни със Съединените щати. България много ясно принадлежи на едно семейство - на семейството на страните - членки на НАТО, на страните - членки на Европейския съюз. Това не пречи ние да имаме добри отношения с Русия.

Водещ:

А проявиха ли интерес към енергийната среща след, мисля, две седмици?
Ив. Калфин:
Проявиха интерес. Това беше една от темите, които обсъждахме по-подробно. Те ще бъдат представени на високо равнище, така, както разбрах. И намерихме много общо разбиране по целите на тази среща. Тя е да се изработят принципи, които по-нататък някой ден да прерастнат в международно обвързващи принципи за доставка, транзит и получаване на газ, така че да се избегне това, което се случи януари месец.

Водещ:
Защо при тези идеални отношения изпуснахте момента, в който можеха да бъдат свалени визите за България?

Ив. Калфин:
Ние направихме всичко възможно, но има неща, които не зависят от нас. Едното е процентът на откази за визи и беше прието специално законодателство, което до началото на юни месец е в сила, при което би трябвало да спаднат под 10 процента отказите за визи. За съжаление у нас бяха намалели доста и напоследък отново са се увеличили значително. В това положение сме заедно с Румъния и с Полша. Останалите страни успяха да се включат в този показател.

Водещ:
Сега още един проблем, който зясяга българи в чужбина. Доколкото...

Ив. Калфин:
Между другото, само ако ми позволите, тук става въпрос не само за откази за визи за български граждани за Съединените щати, и за просрочени визи на такива, които вече са заминали за Съединените щати. Трудно освен с призив към тези наши сънародници може да се обърнем. Там, където са ви отказали виза, не очаквайте след два месеца да получите някакъв различен отговор, и ако сте в Америка и си просрочите визита, знайте, че това се отразява на тези хора, които искат да заминат оттук, било на почивка, било на туризъм, било на бизнес. Точно заради това не можахме да се включим под 10-те процента.

Водещ:
И изглежда губим и този шанс?

Ив. Калфин:
Ами този закон приключва, той беше временен. Между другото той също е за включване в една програма, в която има ограничен достъп. В смисъл тя не би давала право на работа в Съединените щати. Тя, става въпрос за пътувания, за туризъм, при роднини за кратко време, по бизнес. С новата администрация имах разговори и в Департамента по вътрешна сигурност. Разбира се, с госпожа Клинтън. Започваме наново и има добра настройка от страна на администрацията. В момента имиграцията е една от най-важните теми в Съединените щати. Така че много е чувствително и при тях. Ключът се намира в парламента. Трябва да се предприемат нови законодателни инициативи, които да позволят ние да влезем в тази програма.

Водещ:
Доколкото разбрах, има още един проблем. Вие сте засегнали още един проблем в тези разговори, който засяга българи в чужбина - пленените от сомалийски пирати моряци. Реално какво може да направи държавата за тях? Реално, при условие, че те работят за частна фирма чужда.

Ив. Калфин:
Това, което държавата може да направи, е да даде изцяло подкрепа на корабособственика на фирмата, които са ги наели, и да следим развитието на ситуацията, за да можем да се намесим там, където е възможно. В момента пряка намеса на държавата не е възможна. Абсурдно е, и това нито една държава не го прави принципно, и България няма да го направи - България не преговаря за откупи. Така че нито сме потърсени, нито имаме намерение да участваме в такъв разговор, но търсим, така, съвместяване на усилията и с нашите партньори. От Съединените щати беше обещана такава подкрепа. Разбира се, страните, които имат също пострадали кораби и пострадали граждани, търсим възможност за решаване и на конкретния случай, но и за решаване дългосрочно на този въпрос. Защото въпросът с пиратството край Сомалия е въпрос и на международното право, който трябва трайно да се реши.

Водещ:
Министър Калфин, сигурен ли сте, че Брюксел наистина разбира, както казва, че разбира, искането за повече европейски експерти в България? Не мислите ли, че зад дипломатическия тон, дипломатичния тон, хайде така да кажем, се крие едно доста дълбоко учудване и съзнанието - българите искат ние да им свършим работата?

Ив. Калфин:
Не, няма как това нещо да се случи. Няма държава, която да чака някой друг да й свърши работата. Естествено, че никой не си прави такива илюзии в България. Присъствието на чуждестранни експерти би трябвало да се разглежда в контекста на подобряване на работата на българската администрация. Един процес, който ако кажем, че сме го свършили, ще излъжем. Има много неща, които могат да се оправят. Може да заемем много добри практики, много добър опит. Имаме добър опит от работа с чуждестранни експерти. Това, което е в момента като идея, то е да консолидираме този опит, да можем действително да го управляваме и да насочим там, където имаме най-голяма нужда, по-нататъшната помощ. Така че мисля, че това е ясно...

Водещ:
Брюксел не иска да ги праща тия хора май?

Ив. Калфин:
Ама тук не става въпрос за изпращане от Брюксел. Те идват, голяма част от тях, от страните-членки. Ние и в момента ги имаме. Аз не знам защо сте решили, че те не искат да идват. Няма някаква коренна, принципна промяна от това, което и в момента се случва. Така че ние не сме дали един списък в Брюксел с молба да ни изпратят хора, които да взимат решенията вместо България. Това за съжаление бяха някои интерпретации, които се, така, за мен учудващо се появиха в България. Не е бил това замисълът и мисля, че в комисията и страните членки много добре го разбират.

Водещ:
Добре. Аз ви благодаря за разговора.