Мирни планове за Украйна? Не/възможните сценарии

Невъзможният мир

Подкрепеният от Москва режим на Башар Асад се сгромоляса и отиде в историята. Това стана толкова бързо и показно, че на моменти ми се струва, че президентът-тиранин никога не е съществувал и просто е бил лош сън. При това говорим за управление, което изглеждаше толкова непоклатимо и монолитно, че сякаш щеше да е вечно. Но не е ли такава съдбата на всички диктатори и режими? Печелят избори с 95% от гласовете , а след това внезапно падат от власт и всички разбират колко жалки и мразени всъщност са били те.

Башар Асад може да се счита за късметлия. За разлика от Садам Хюсеин, Кадафи, Чаушеску, Мусолини и редица други тирани, той не бе ликвидиран по бързата процедура, а успя заедно със семейството, антуража си и многобройните си роднини да отлети за Москва, където Путин му предостави политическо убежище. Очевидно, достойна отплата за годините вярна и безропотна служба. Казват че успял да скъта за черни дни около 135 милиарда долара. Съдейки по петдесетината луксозни коли, които бунтовниците намериха в подземния му гараж най-вероятно тази информация е вярна. Казват също така, че още преди години предвидливо закупил 19 апартамента в Москва за себе си и родата за около 40 милиона долара. Това също най-вероятно е вярно. Но едва ли ще има много причини да се показва на открито, камо ли да се оставя да бъде разпознаван. Когато човек чете за битовите премеждия на поредния паднал от власт тиранин неизбежно се пита каква ли ще бъде съдбата на спечелилия с 87% от гласовете последните президентски избори Путин. Дали и той тайно се е сдобил с няколко луксозни имота да речем в Китай, Иран или даже Северна Корея, ей така, за всеки случай?

Асад може и да падна, но руските бази в Сирия засега остават. Не е ясно докога. Морската вече е почти напълно опразнена по непотвърдени данни, макар че все още се охранява от руски специални части. Военновъздушната база е обсадена плътно от победилите бунтовници. По руските официални ТВ канали тях обаче вече не ги наричат „терористи“, а „новата власт“. Явно в Москва таят някакви надежди да поостанат. Или поне това загатна гласовитият депутат-генерал Картаполов в едно от най-гледаните пропагандни дискусионни предавания. Там той заяви, че се водели преговори с преходното правителство и че Сирия като държава била „задължена“ да съблюдава договора подписан от Асад през 2017 г., съгласно който базите са дадени под аренда на РФ за срок от 49 години. Картаполов също така изтъкна още два аргумента в полза на запазването на руското военно присъствие: В базите вече били инвестирани „милиарди“ и че не трябвало да се правят нови „жестове на добра воля“ подобни на доброволното изтегляне на войските на Москва от Източна Европа през 90-те години на миналия век. И накрая, в типичния за всеки империалист стил, генералът тържествено обеща, че ако се налага щели да разговарят със сирийците от „позицията на силата“.

Но Песков, говорителят на Кремъл, не е толкова категоричен. Според него е „твърде рано“ да се говори за окончателно решаване на въпроса с руските бази в която и да е посока. Песков твърди че се изчаква първо властта окончателно да премине в ръцете на доскорошните опозиционери и едва след това да се проведат официални преговори с тях. Експерти по Близкия Изток вече изказаха мнение, че Москва най-вероятно е започнала да търси алтернативно решение, като сред възможните домакини на новата руска база бяха посочени Египет, Либия, Алжир и даже Судан. Според тях съществува и алтернативен вариант – сирийските бази да изгубят военния си статут, но руснаците да продължат да ги ползват като разпределителни пунктове за снабдяване на свои контингенти, най-вече в Африка. По всичко личи, че Путин няма намерение да се отказва просто ей така от цялото си влияние, което имаше върху региона.

Реално погледнато, в момента има три възможни сценария за развитието на ситуацията с базите:

1. Преговорите се провалят и сирийците, които без съмнение, вече са насочили доста дула към руските позиции, ги атакуват с всички възможни средства;
2. На руснаците им се разрешава да си тръгнат, но в замяна трябва да оставят нещо, т.е. да се откупят, например с поне част от имуществото в базите, което струва милиарди;
3. На руснаците им се разрешава да останат, но на съответната, изключително висока цена

Засега, ако се вярва на авторитетен източник като Блумбърг, се върви към третия вариант и Москва има немалки шансове да запази базите. Ако се стигне до едно такова решение, това би било най-малкото странно, защото в Сирия Путин е мразен почти толкова колкото Асад, с който делят отговорност за смъртта и страданията на хиляди невинни цивилни граждани. Но в света на голямата политика винаги е важала максимата, че няма вечни приятели, а само вечни интереси. Което пък за пореден път ни напомня, че руската специална военна катастрофа в Сирия е преди всичко репутационна – тя показа на всички съюзници, партньори и сателити на Путин, че не бива много-много да разчитат на помощта му, че той не е в състояние винаги да ги опазва и че го когато стане напечено може да ги изостави без да му мигне окото.

В заключение на сирийската тема не мога да не спомена за смътното усещане, че това което наблюдаваме не е едно, ново, мирно начало, а по-скоро затишие пред поредната буря. Прилича на заемане на нови позиции след настъпилото разместване на пластовете, както от страна на традиционните големи играчи Турция и Израел, така и от новите силни на деня, доскорошните бунтовници. А е очевидно, че и Русия, и Иран все още не са загубили надежда да останат в играта. В крайна сметка самите противоречия в Сирия, а пък и в целия Близък Изток са толкова дълбоки и съществуват толкова отдавна, че аз не виждам как някой някога би успял да ги реши.

Ще има ли най-после мир в Украйна?

Може да ви прозвучи странно, но съгласно проведено неотдавна допитване в цяла Европа бъдещият американски президент Тръмп се радва на най-висок рейтинг именно в Украйна – цели 44%. Дори и този незначителен факт показва колко много са изтощени украинците от войната и колко силно се надяват след Нова година най-после да настъпи някакъв мир. Въпросът, обаче, е на каква цена ще бъде постигнат той и готови ли са те да я платят.

Когато говорим за мир преди всичко трябва да имаме предвид, че все още не се вижда някаква консенсусна идея за сближаване на гледните точки и около която да се водят евентуални преговори. По-скоро съществуват три основни плана – украински, руски и този на Тръмп – като за последния не е известно почти нищо и най-вероятно все още не съществува в писмена форма като окончателен текст.

Плановете на Москва и Киев реално нямат допирни точки. Украинците са готови да замразят конфликта по сегашната линия на съприкосновение, да получат реални гаранции за своята безопасност от демократичната общност, било то под формата на членство в НАТО, било то чрез присъствие на чужди войски. Готови са даже засега да не повдигат въпроса с окупираните от нашествениците територии, още повече,че освен КНДР никой не ги е признал за руски. Така остава надеждата, че при по-добри времена, те ще бъдат върнати по дипломатически път.

Претенциите на Кремъл вече бяха озвучавани неколкократно, при това на различни нива: да се признаят за руски четирите украински области включени през 2022 г. в конституцията на РФ – Херсонска, Запорожка, Донецка и Луганска, свиване на украинската армия до символични размери и отказ от членство в НАТО. Особено проблематично дори от логическа гледна точка е искането в Киев да се откажат от въпросните четири области, защото това би означавало доброволно изтегляне на украинците от голям град като Херсон, който те освободиха през есента на 2022 г., както и от други такива като Запорожие, Славянск и Краматорск, където дори още не е стъпвал руски войник. И все пак никога не бива да забравяме най-важното – на Путин реално не му трябва нито Донбас, нито другите области. Те са само формалният повод за започнатата от него война. На самодържеца му е нужна слаба и безволева, напълно подвластна на желанията му Украйна, подобна на Беларус на Лукашенко. И ако дори без Донбас Украйна остане независима и устремена към Запада, то това ще бъде истинска катастрофа за несменяемия руски президент.

И все пак защо са му притрябвали на Путин въпросните четири области? Поне поради две причини. Първата – защото те са обявени публично като цели на руската армия и ако те са във владение на Москва, когато войната приключи, или бъде „замразена“, то това ще бъде продадено на лековерната домашна публика като епохална победа над украинския „неонацизъм“ и Запада. И втората – защото, убеден съм, Путин вярва че едни толкова сериозни териториални загуби ще инициират сериозни катаклизми вътре в украинското общество и в крайна сметка ще доведат на власт в Киев удобно за него управление. Като да речем това в Грузия, и даже в Словакия и Унгария.

Но ако войната бъде замразена в настоящата конфигурация на фронтовата линия, то това неизбежно ще доведе до сериозни брожения срещу застаряващия диктатор, които в крайна сметка ще допринесат за падането му от власт. И това го казвам не защото съм някакъв ясновидец, а защото в очите на обикновения руснак, след почти три години безумно кървава война реално не е постигнато нищо и всички жертви, били те човешки и материални на фронта, или пък социални, икономически и психологически у дома, изглеждат напразни. Това се потвърждава от скорошен анализ на мненията изразени в руските социални мрежи. Техният Топ 10 изглежда приблизително така:

1. Донбас е напълно разрушен;
2. Руската армия реално остава затънала в редица украински гранични селища, които при това отдавна вече са изтрити от лицето на земята;
3. Черноморският флот е разгромен;
4. Част от Курска област е окупирана от украинците;
5. Икономиката на страната е на нивото на Зимбабве;
6. Руските войски бяха изритани от Карабах и Сирия;
7. Международната репутация и публичния образ на Русия са буквално на дъното;
8. Загубите на руската армия се изчисляват на стотици хиляди;
9. Русия се е напълнила с емигранти от Азия;
10. Ситуацията като цяло върви от зле към по-зле

Както сами виждате, ако Путин не успее да „продаде“ някаква победа на населението в близко бъдеще, то броженията срещу него само ще се усилват. Как тогава да спре сега, още повече че бавният, но все пак видим напредък на неговите войски в Южен Донбас поне създава илюзията за някакъв възможен успех на бойното поле в обозримо бъдеще? Именно за това съм убеден, че за момента няма изгледи в Кремъл да приемат каквото и да е предложение за мирна сделка.

За мирния план на Тръмп, както вече казах по-горе, засега не е известно почти нищо. През първата половина на годината, когато предизборната му кампания все още набираше обороти, бъдещият американски президент каза нещо от рода на „Ако Украйна откаже да седне на масата на преговорите – ще й спра оръжейната помощ, ако Русия пък откаже да преговаря – ще въоръжа Украйна до зъби“. Това беше тогава, а сега когато тежките решения на държавния глава предстоят, г-н Тръмп вече не е толкова приказлив. Очевидно е, че мисли по този въпрос, пък и не само по него. Съмнявам се да има завършен план.

Това че бъдещият господар на Белия дом подлага войната в Украйна на изключително детайлен анализ е вън от всякакво съмнение. Това става ясно и от приетия в доминираната от републиканците Камара на представителите проектозакон за национална отбрана за 2025 г. С него се възлага на съответните тайни служби (националното разузнаване, военното разузнаване и ЦРУ) да подготвят отчет за възможните сценарии на развитие на войната в Украйна. Едно от изискванията към сценария е да бъде дадена оценка как политическите решения на САЩ – съответно прекратяването на оръжейната помощ за Киев и увеличаването й – биха повлияли на хода на войната. Също така депутатите са поискали от службите да оценят последствията от потенциалното поражение на Украйна във войната и какви рискове крие това за националната сигурност на САЩ, а също и какъв е потенциалът за по-нататъшна агресия от страна на Русия, Иран, Китай и КНДР. И не на последно място, анализаторите трябва да дадат своята прогноза ще могат ли другите съюзници на Украйна да компенсират евентуално намаляване на американската военна помощ. Гласуването на документа ще бъде на 18 декември, така че г-н Тръмп ще има върху какво да разсъждава по време на предстоящите празници. Ако не друго, самият факт, че подхожда толкова сериозно по въпроса е похвален. За разлика от предизборните му "бомби", че ако го изберат, ще спре войната за 24 часа.

снимки: БТА/Архив

От малкото до момента публични изяви и интервюта, необичайно за Тръмп, по никакъв начин не става ясно как ще постъпи. Двете му заявки до тук не звучат много оптимистично за Киев. За това, че Украйна като цяло трябва да очаква намаляване на обемите на оръжейни доставки от САЩ и че разрешението на Байдън да се нанасят удари по руска територия с американски ракети било грешка. От друга страна, не бих желал да правя генерални изводи само на базата на отделни фрази и предпочитам да изчакам поне до края на януари.

Как ще реагират в Киев и Москва на натиска за примирие на бъдещата американска администрация? И в двете страни твърде често се позовават на историята. В Русия всички помнят как завърши „тридневната“ операция на Сталин по овладяването на Хелзинки и смяната на властта там. Финландия загуби около 10% от територията си, но успя да съхрани независимостта и достойнството си и днес е просперираща държава-членка на ЕС и НАТО. В Украйна пък често си припомнят съдбата на съседите Полша и Чехословакия. Полша бе поетапно погълната през 18-ти век от могъщите си съседи, после възкръсна през 1919 г. само за да бъде поделена отново двадесет години по-късно от Сталин и Хитлер. Чехословакия пък си бе направо предадена от Запада през 1938 г. и поднесена на тепсия на Хитлер, който не пропусна да се възползва от „подаръка“. Въпросът сега е доколко Тръмп, обкръжението му и поддръжниците му наистина познават историята и какви поуки са извлекли от нея.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News