Цивилизациите се срещат в Истанбул

Толерантност, сбогуване с предразсъдъците, взаимно разбирателство, религиозна и етническа търпимост, мирен живот заедно, съвместно съществуване, спиране на агресията, насилието и екстремизма, партньорство, глобално сътрудничество, диалог, протегнати ръце, мостове към сърцето...." - не, това не са думи произнесени на хипарски фестивал, на нов Уудсток. Това са най-често повтаряните фрагменти от изказванията на световните лидери - президенти и премиери на форума Среща на цивилизациите. Думи, красиви като Истанбул, градът, в който бяха произнесени. Думи, обградени от неизменните мерки за сигурност, които пазят произнасящите ги.

Митхат Берекет - журналист ТРТ: "Можете да видите, На Босфора сме. Истанбул е единственият град на света, през който минава море. Ние сме в Европа, а отсреща е Азия, те се срещат тук. Особено след Втората световна война когато започнахме всички тези дискусии за религията, за исляма, за сблъсъка на цивилизациите, за диалога между цивилизациите, това е най-доброто място за провеждане на такъв форум".

Наистина, не само географски, но и политически Турция е илюстрация на едно особено примиряване и взаимно съществуване на светска държава с традиции и предимно мюсюлманско население, на демократична система, силни военни, на здрави връзки с ислямския свят и също здрав съюз със Запада, на забрадки и на къси поли. Преди броени дни на местни избори турците отново подкрепиха ислямисткото правителство на премиера Ердоган, но не без едно на ум, със спад от цели 7% от предишния вот.

Митхат Берекет - журналист ТРТ: "Това е мъдростта на народа, посланието на хората беше много ясно към министър-председателя Ердоган - ок, ние искаме да си в играта, да продължиш работата си, но не използвай този арогантен стил, не бъди толкова неразбиращ и критичен към нас, защото си тук да ни помагаш, да ни служиш. Това беше предупреждение към Ердоган. От друга страна, Ердоган беше отишъл малко далеч, беше много критичен към турците в тази кампания, може би защото има прекалено много власт, а когато имаш политическа власт си мислиш, че вършиш всичко правилно. Когато пресата ти казва, че бъркаш, ти си убеден, си прав, а те не те разбират, тогава идват реакциите. Ердоган имаше често свръхреакции.Министър-председателят обаче каза, че е чул посланието на хората, мисля, че ще го има предвид".

Едва ли е лесно дори за стратегическа военна сила каквато е Турция да бъде еднакво своя за Запада и за Изтока. Понякога цената е странни жестове - като оспорването на кандидатурата за Генерален Секретар на НАТО на датския премиер Расмусен заради „онези" карикатури. Ден по-късно обаче той също е в Истанбул на форума и от името на НАТО обещава диалог със света на исляма.

Митхат Берекет - журналист ТРТ: "Трябва да имаме едно нещо предвид. Тази конференция е важна заради още едно нещо, тя показва че турската външна политика се промени. Преди тя беше ориентирана на Запад - към Съединените Щати, към ООН, към НАТО, към ЕС. Сега се подчертава, особено след като управляващите спечелиха втори мандат, че новата външна политика на Турция трябва да е на голяма регионална сила. От западна ориентация тя преминава към интегрирана външна политика.Това означава, че Турция е голяма сила и може да има отношения с всяка страна, с Източна Азия, Африка. Затова в последните десет месеца Ердоган беше от Австралия до Африка, в Судан, Азия, Близкия Изток, особено след атаките в Газа си позволи гневни думи към израелците и директни обвиняващи думи към Шимон Перес. Това, че напусна срещата увеличи неговата популярност в Близкия Изток и арабските държави. Мисля, че това издигна Турция в очите на Запада като страна, която може да контролира, която може да достигне до общественото мнение в арабските, ислиямские, азиатските страни. Мисля, че и затова Обама идва в Турция точно сега. Тази конференция е интересна, защото, защото Турция с външната си политика покрива от Афганистан до Пакистан и ако някой иска да говори с Хамас - трябва да дойде в Истанбул, ако иска да достигне до талибаните в Афганистан или ислямските групи в Пакистан или Азия и Африка, Турция има методи за това. Западът и особено Америка разбира това и Турция става по-важна сила в региона".

Разбира се, американският президент Обама знае това. Затова отиде в Истанбул, влезе в Света София, после в Синята джамия. И точно от Турция каза, че „Съединените Щати не са и няма да бъдат във война с исляма". От тук даде подкрепата за съществуването на самостоятелни Израелска и Палестинска държава. Представи политиката си на „протегнатата ръка" и желанието да промени имиджа на Америка в очите на ислямския свят. Срещата с младите беше ключова част от намерението да се рушат взаимните предразсъдъците. Обама отговори с по американски оптимистичното „Вярваме, че всичко е възможно ако го поискаме" дори на въпроса за мира в Близкия Изток и прекъсна дискусията, казвайки, че е време за следобедната молитва.

Думи за разбирателство бяха многократно изречени от световните лидери в Турция. Американският протегна ръка...Ще бъде ли поета...Иска ли Изтокът да среща и разбира Запада не само континентите да се докосват в близост от едно и също море в Истанбул.