От Историческия музей в Шумен настояват да се промени учебника по история. Причината е урока за първото честване на празника на славянските първоучители Кирил и Методий. Сега децата учат, че то се е състояло през 1851 година в Пловдив. В Шумен обаче има документ, че това се е случило през 1813 година в града.
От Историческия музей в Шумен настояват да се промени учебника по история. Причината е урока за първото честване на празника на славянските първоучители Кирил и Методий. Сега децата учат, че то се е състояло през 1851 година в Пловдив. В Шумен обаче има документ, че това се е случило през 1813 година в града.
На 11 май 1813 година или по стар стил 22 май в Шумен пристигнал арменският етнограф Минас Пъжишкян. Български чорбаджия го завел на театрално представление, което Пъжишкян описва подробно в писмо до Венецианската конгрегация.
Мария Георгиева, Исторически музей - Шумен: - Неговият домакин му разказва, че това е празник на българската писменост и той допълва, че това е онова, което арменците правят в деня на техните създатели на азбуката. По този начин той определя точно, че тържеството е за Кирил и Методий.
В писмото си той описал детайлно сградата, в която се е състояло тържеството. Става ясно, че това не е нито църква, нито училище, а специално пригодена сграда.
Мария Георгиева, Исторически музей - Шумен: - Пъжишкян съобщава, че на тържеството присъстват българи, присъстват гръцки духовници, присъстват и турци. Всички етноси представени в града са поканени, но това са годините, в които, обяснява и самият български домакин, гърците забраняват въобще да се говори за Кирил и Методий.
Писмото на Минас Пъжишкян е открито преди 30 години от журналиста Агоп
Орманджиян, който търсил във Ватикана документи, свързани с пребиваването на арменския етнограф по българските земи. Оттогава се води и спорът в кой град - в Шумен или в Пловдив се е провело първото гражданско честване на празника на българската писменост.