Коментари за първата среща на Оланд с Меркел

Новият президент на Франция направи първото си служебно посещение в чужбина само няколко часа след встъпването в длъжност. Той отиде в Германия, където разговаря с германския канцлер Ангела Меркел за Гърция, спасяването на еврото, излизането от кризата и осигуряването на растеж на европейската икономика. Какви са резултатите от разговорите и коментарите след тях:

Владислав Велев: Не се очакваше на срещата да бъдат взети някакви решения. Тя беше по-скоро символична, защото стана часове след като Оланд встъпи в длъжност, а той беше обещал, че ще бъде първото му задгранично президентско посещение. Срещата обаче се очакваше с голям интерес, защото от нея трябавше да разберем дали има шанс Меркел и Оланд да се сработят бързо. И двамата искат стабилност в Европа и спасяване на еврото, но имат различни планове как да стане това. Оланд иска въвеждането на еврооблигации, които са гарантирани от всички страни в еврозоната, Меркел е твърдо против това. Оланд иска растеж, като преди това се направят разходи и заплаши, че Франция няма да ратифицира пакта за фискална дисциплина, ако той не бъде променен. Меркел отдавна каза, че това въобще не подлежи на обсъждане, но снощи стана ясно, че е възможно към пакта да се добави допълнително споразумение. Ясно е, че тепърва дваматя ще се сработват, защото от разбирателството от тях зависи много, защото това са двете най-силни икономики в Европейския съюз. Анализатори са на мнение, че двамата лидери ще изгладят спорните теми:

Кристофър Бикертън, анализатор Институт "По": Франсоа Оланд представи на Меркел списък с мерки за създаване на растеж и стабилност. Някои са безспорни, като например използването на структурните фондове за финансиране на проекти, които ще доведат до растеж. Накрая, съвсем накратко, спомена и за еврооблигациите. Смятам, че той ще приеме, че има нужда от компромис и от списъка ще отпаднат някои точки, вероятно тези, срещу които Меркел се обявява най-силно.

Въпрос: Тези разговори се провеждат на фона на несигурност в Гърция и на обявени нови избори на 17 май. Това по някакъв начин обединява ли двамата?

Владислав Велев: Обединява не само тях, но и още много лидери. На фона на увеличаващите се коментари, че Гърция може и трябва да напусне еврозоната, на фона на признанието на Международния валутен фонд и на банк, че въвеждат техническа готовност за връщането на драхмата, по въпроса за излизането от еврото финансовите министри казаха, че това е недопустимо. Днес и председателят на Европейската комисия Жозе Барозу в прав текст предупреди гърците, че от тях зависи какво ще се случи със страната им. Той каза, че трудностите, които имат сега се дължат на гришна политика в миналото и че тези трудности всъщност са най-малката от злините, които могат да им се случат.

Жозе Барозу, председател на Европейската комисия: Сега гръцкият народ ще трябва да направи напълно информиран избор за алтернативите, като има предвид, че това ще бъдат наистина исторически избори. Разбира се, ние ще уважив демократичното решение на гръцкия народ. В същото време гръцките граждани трябва да бъдат наясно, че в еврозоната има още 16 демокрации. Трябва да се взимат под внимание и демократичните решения, взети в еврозоната.

Въпрос: Ако се стигне до излизане на Гърция от еврозоната как може да стане това и какво ще се случи?

Владислав Велев: Няма техническа процедура за това. Подобен процес не е предвиден в договорите и не се е случвал досега. Всички анализатори са на мнение, че какво ще се случи в Гърция и в другите страни не е ясно, но със сигурност ще бъде лошо. На първо време драхмата ще се обезцени, банките ще имат затруднения при снабдяването за кратко време с много пари в брой, чуждестранните фирми, които имат отношения с Гърция, ще трябва да ппреразглеждат договорите си. Има опасност обаче от фалит на страната, защото тя има голяма задлъжнялост и лоша слава на международните финансови пазари. Надеждите обаче са да не се стига до там.