Политиката и кухнята

За нрава и достойнствата на политиците може да се научи доста и от храната им. Някои тайни около вкусовете на световните държавници и как и успехът на дипломацията минава през стомаха можем да разберем на годишната среща на клуба на шефовете на шефовете - главните готвачи на главните политици.

Саркози обожавал шоколад, Оланд върнал в Елисейския дворец омразното на прешественика му сирене, Путин държи блюдата му да се проверяват от дегустатор и лекар - такива малки тайни излизат от срещата на готвачите на световните лидери. Тази година елитният клуб, основан преди 35 години, се събра първо в Берлин, после в Париж. Неговите около 40 членове и иначе са в контакт, за да обменят информация и при визити за гостите да няма неприятни изненади. Сега например става ясно, че Обама не обича цвекло, но пък иначе не е консервативен към храната.

Кристета Самърфорд главен готвач на президента Обама:
- Хубавото при него е, че е много отворен да опитва различни неща. Щом е местно поризводство, от сезона, здравословно, за него това е важно. Ако го приготвиш добре, да е вкусно, той ще му се наслади.

Най-големите кулинарни майстори в света имат роля и в световната дипломация.

Дарил Шембек главен готвач в ООН:
- Моето готвене може да повлияе на хода на дискусията. То не определя политиката, но ако хората харесат храната, това е повод да се заговорят, а после минават и на друга тема.

Жил Брагар основател на клуба на шефовете:
- До споразумение се стига по-лесно не преди, а след ядене. Затова повтаряме какво е казал Талейран на Наполеон "Дайте ми добри готвачи и ще ви направя добри договори".

Не случайно при посещението на Меркел при Оланд този месец по повод и на 50-годишнината от френско-германското помирение, френските готвачи решиха да повторят менюто, с което през 1962 г. де Гол и Аденаур скрепяват следвоенното разбирателство - говеждо филе и популярния сладкиш макарон с малинов вкус. Всъщност, както споделят господарите на кухнята, макар и не винаги да е съгласна с френската политика, Меркел харесва френската кухня и обича да отива в Париж, защото знае, че ще хапне добре.