Изложба на сливенски икони в Москва

В сърцето на руската столица Москва, в патриаршеския храм "Христос Спасител",
гостуват български икони. Изложбата пътува от Сливен и е част от Дните на
българската духовна култура в Русия. Представени са икони, йерусалимии, плащеници и фотографии, собственост на Сливенската Художествена галерия "Димитър Добрович", Сливенската Митрополия, храм "Св. София" в Сливен и храм "Св. Александър Невски" - Бакаджика.

Историята на иконите е история на послания. Москва ги посреща в катедралния
храм "Христос Спасител" на брега на Москва река - най-голямата православна църква в света. По време на богослужение събира 5 000 души, но пространството заедно с галериите може да приюти 10 000. Храмът се издига на 105 метра и е завършено копие на своя исторически предшественик, замислен от Александър Първи в чест на победата над Наполеон през 1812-та и строен цели 44 години. Съдбата му е драматична. Лично Сталин нарежда старият храм да бъде взривен през
1931-ва и да се построи гигантски Дворец на Съветите. Втората световна прекъсва
тези планове и след много поврати в най-ново време е заложен първият камък за
възстановяването на храма. Това става през 1995-та, а през 2000-та - по случай
Рождество Христово, е извършено неговото освещаване. Близостта с древния Кремъл и днес подчертава духовната връзка с руската история.

В криптата на храма, там където е положен основният камък има църковен музей. Именно тук бяха подредени произведенията на православната култура от Сливенския край - икони, йерусалимии, плащеници и фотографии, собственост на Сливенската Художествена галерия "Димитър Добрович" , Сливенската Митрополия и храм "Св. София", а също и храм "Св. Александър Невски" на хълма Бакаджика. Деветдесет и три безценни експоната от България, които със сигурност има какво ново да покажат на най-голямата православна църква в света.

"Българските икони са особени. Тяхното влияние се усеща и у нас, дошло е през
Украйна. В нашите сбирки има български икони, но малко", отбелязва протойерей Георги Мартинов - ръководител на Църковния музей към храм "Христос Спасител". "Тази изложба е наистина забележителна. Подобни изложби е имало, струва ми се, през 70-те и 80-те години. Но толкова голяма и представителна изложба аз поне не помня", признава той и добавя: "Това са изключителни образци на иконописната школа, изображения, които говорят за духовния живот на човека и на народа, когато този народ е бил под иго, но духът му не е угасвал. Щом хората са рисували икони, значи са имали наситен вътрешен духовен живот. Затова българският народ е устоял на всичко, както доказва историята на 19 век и последвалата руско-турската война, която добре познавате."

Ангелогласният Йоан Кукузел изпрати свои послания и стопи дистанцията на
официалното откриване. Лично руският патриарх Кирил е дал благословията си, за да бъде показана тази експозиция в катедралния храм, обясни министър Вежди Рашидов.

"Разбира се, мястото на една икона - една икона е послание Божие, то е там, където е Божият храм - най-естественото място", казва министърът на култура Вежди Рашидов и отговаряйки на въпрос какво мисли за християнската символика, той добавя: "Вежди Рашидов:Аз имам малко деформация. Знам, че въпросът е много хубав, защото знаете добре, че произходът ми е друг, а отношението ми към това нещо е различно. Различно поради една причина - аз гледам малко професионално на всичко това... Иконите са уникални, защото качеството е много сериозно, много високо... България е една от страните, която дава иконописта на света и съм се възхищавал винаги на тая сложна живопис, на тая композиция многофигурна, а оттам нататък вече и Божиите послания, които ако човек е чел Библията, чел е и Корана, знае принципите, знае правилата. Отношението ми е много двойно - и професионално, и човешко..."

Фотоизложба показва първият храм-паметник на българо-руската бойна слава. Той
е построен през 1879-та по заповед на генерал Скобелев на хълма Бакаджика край
Ямбол. Посветен е на Свети Александър Невски. Днес е в диоцеза на Сливенска
митрополия. В изложбата е представен и един от най-големите зографи на тревненската школа Йоаникий папа Витанов с неговия Исус Христос Вседържител.

За историята на нашите икони областният управител на Сливен Марин Кавръков разказва: "За съжаление тя е трагична и злощастна, такава, каквато е и историята на нашия народ. Тези икони от 17-18 век всъщност са преживели две освободителни войни и три въстания, защото нашият край е бил освобождаван
1829-1830 година от Димитър Балкански. Сливен е бил година свободен. След
това се връщат турските войски и целият град се изнася. Това са села, градове и
нашите хора са бягали с най-ценното, което имат - това са децата, иконите и църковната утвар. Криели са се в гори, в пещери. След това църквите са опожарени, изгорени, връщали са се отново по родните места, построявали са
наново църкви... Така че тези икони са свидетели на величието и на падението на
българския дух."

За руската публика имаше една сензация и тя се нарича йерусалимии. Четири рисувани платна, някога служили като доказателство, че си бил на Божи гроб и си станал хаджия, пристигнаха в Москва. Те са зографисвани от гръцки или български монаси в Светите земи и са били ценна придобивка за всеки заможен поклонник.

"Най-простичко обяснено - Йерусалимията или Божигробското платно това е една
картичка, която хората, когато са ходили на Божи гроб, са ги носили. По-богатите са купували по-големи, а по-малко богатите са купували по-малки платна. Задължително в долната част е написано името на самия човек или цялата фамилия, която е откупувала йерусалимското платно", обяснява директорът на Художествена галерия "Димитър Добрович" в Сливен Даниела Ненчева. За малките житийни сцени - живота на Христос, на Богородица, някои биха казали, че това са първите комикси. Изключително интересно е да се разгледа бавно самото платно, което наистина може и да се разказва на децата - като детска
Библия, добавя тя.

"Тези йерусалимии са голяма рядкост в днешно време. Аз съм виждал много икони,
познавам фондовете на различни музеи по целия свят, но такива икони - върху платна, никъде не съм виждал. За мен това е просто радостно откритие. Да, тези йерусалимии са просто забележителни. Някога е имало такава традиция - да вземеш нещо със себе си, когато си тръгваш от светите места. Носели са гравюри, книги, снимки, албуми, каквито днес има в изобилие. Но тогава не е имало фотографии, а гравюрите са били скъпо удоволствие. Такива рисувани върху платно икони са можели да си позволят все пак заможни хора. Да, така е било и затова днес те са рядкост", споделя протойерей Георгий Мартинов.

Йерусалимиите - тези пратеници на Божи гроб, заедно с православните образците
на българското Възраждане, ще останат в московския храм "Христос Спасител" до 12 декември.

На въпрос каква е разликата между вярата и църковната политика протойерей Георгий Максимов заявява категорично: "Това са съвсем различни неща... Първо, аз не харесвам тези думи да се използват за църквата - църковна политика. Няма такова понятие. Има само вяра, а църквата се грижи за това хората да бъдат вярващи. И най-главната задача, или ако щете - най-главната политика, е всички, които влизат в църквата, да бъдат спасени, техните души да бъдат спасени. Най-важното е всеки човек така да работи за своето сърце и за своята душа, че в края на живота си да има надежда да попадне в царството небесно. Това е най-важната политика. Благодаря ви много. Да ви помага Бог."