Агенцията по храните все още не е сравнила качеството на стоките в България и в Западна Европа

Българската агенция за безопасност на храните все още не е започнала проверки на храните месец след избухването на скандала с различното им качество спрямо това дали се продават в Западна или Източна Европа, институциите у нас си прехвърлят топката, кой и как да направи проучване, въпреки че официално България се присъедини към иска да се забрани със закон хранитените гиганти да продават продукти с една и съща марка и бранд, но с по-ниско качество в източната част на Европа.

70 от 100 изследвани продукти, продавани в Унгария, са с по-ниско качество от същите храни и напитки в богатите западни страни на Стария континент. Това са резултатите от представеното тази седмица в Будапеща второ проучване, посветено на двойния стандарт на храните. Будапеща първоначално изследва 24 идентични продукта, а през последния месец разшири гамата на изследваните храни и напитки и вече има резултати. Един и същи хляб в Западна Европа съдържа 59% пълнозърнесто брашно, а в Унгария едва 19%, чипсът за източните пазари е пържен в палмово масло, а не в слъчогледово олио, в натуралния сок има повече плодово съдържание на Запад, отколкото на Изток.

“При част от продуктите може да се усети разликата само при опитването на храната, при други случаи бяха необходими лабораторни изследвания“, каза Сандор Фажекаш, министър на земеделието в Унгария.

Унгария и Полша започнаха и информационна кампания, с която предупреждават потребителите, че купуват познати в цяла Европа продукти, но с по-малко натурални съставки, по-евтини суровини и повече изкуствени подсладители, оцветители и подобрители.

"Купувам една и съща марка продукти у нас и в чужбина и това, което купувам зад граница е с много по-богат вкус като шоколада или колата. Просто вкусът им е различен", каза унгарски потребител.

Българският министър на земеделието и храните проф. Христо Бозуков присъедини България към каузата и нарече двойния стандарт "недопустима дискриминация". Българската агенция за безопасност на храните обаче дори не е започнала проверки на това какво се влага в едни и същи стоки, продавани у нас и в Западна Европа.

"За да се направи един добър сравнителен анализ, би трябвало да се направи едно щателно проучване на пазара, както на нашия български пазар, така и на пазара на европейските страни. Също е така да се запознаем с опита на другите държави членки, които вече са направили подобно проучване, за да можем да почерпим от техните положителни постижения", каза Стоева, началник-отдел в Дирекция "Контрол на храните" - БАБХ.

Докато черпим опит и от постижения на другите държави, обаче на практика нищо не правим в посока защита на правата на потребителя.

Попитахме кога ще има резултати от проучванията.

"В момента не мога да се ангажирам с реални дати и реални периоди", каза Стоева.

Агенцията не е определила и кои храни и напитки ще се изследват.

"Имаме някаква визия по въпроса, но в момента не мога да се ангажирам и посочвам конкретни групи храни, тъй като все още не сме се срещнали с Комисията за защита на потребителите», каза Стоева.

От Агенцията по храните ни обясниха, че е формирана специализирана работна група, която извършва анализи и се проучва капацитета на лабораториите в България за целта на изследването. Иначе и институцията е на мнение, че "когато говорим за един бранд, една храна произведена под една марка, не би следвало да има разлика в качеството на храната, независимо на кой пазар ще се търгува".

В момента законът е на страната на производителя, защото продажбата на продукти под една и съща марка, но с различно качество в различните страни е разрешено, стига всичко да е описано на съдържанието.

И докато чакаме отговорните институции у нас да си свършат работата, ще ядем месни продукти с по-малко месо и повече мазнини, ще пием безалкохолни напитки, подсладени не със захар, а с изкуствени оцветители и ще слагаме на трапезата си тестени и захарни изделия с палмово, а не краве масло.