Българските полярници поеха през протока Дрейк

Багажът е по каютите. Капитанът Хулио Албаладеко Лопес лично провежда инструктажа – информация за кораба, екипажа, правила на поведение, научни и други проекти, по които се работи през сезона.

И нещо много важно – подготвя ни психически, че преминаването през пролива Дрейк няма да е от най-приятните преживявания... С препоръката багажът да бъде укрепен. Очакванията са за 4,5 метра вълни. В очите на част от групата се появява притеснение, което нараства...

Корабът се носи плавно във водите на канала Бигъл. Минаваме като през лабиринт от малки островчета. Някои от тях са завзети от различни видове пернати, други стоят като зелени оазиси сред спокойната, синя шир и само кацналият върху тях самотен бял фар по някакъв начин нарушава идиличната картина. Ревящите 50 и Южният океан са някъде пред нас.

След почти 6 часа в спокойните води на Бигъл се появява вятър и вълни – ясен белег, че навлизаме в Дрейк.

Част от групата се закотвя по койките. Скьрцане, плисък на вълни... пореден инструктаж – този път за ползването на специалните облекла по тези ширини - „Мustang”.

Времето минава бавно. При тези вълни най-разумното е да се спи, но думата на капитана е закон. Кани оцелелите от морска болест на раздумка. Приятно му е, че вече трета година част от българските полярници отиват на Ливингстън с кораба, на който е капитан. В каютатта му стои знакът на Българския антарктически институт. Има и различни български сувенири. Както се казва, няма по-добро от добрия съсед! В случая това са българската и испанската полярни бази.