Близките и спасителите на децата от Лим почетоха паметта на загиналите

Близките на загиналите и мъжете от Сърбия и Черна гора, вадили деца от ледените води на реката, днес си говориха за безотговорността зад волана и смъртта по пътищата. Край мястото на катастрофата беше отслужена и панихида в памет на 12-те жертви.

Последните мигове и последните метри живот на 12 деца всяка година събират тук, край река Лим родителите и спасителите от адската нощ на 4 април 2004-та.

Паметникът до мястото на катастрофата край река Лим винаги е чист и със свежи цветя. Преди 12 години кмет на сръбския град Приеполе е Стеван Пурич и казва, че винаги когато е тук плаче.

Стеван Пурич, бивш кмет на Приеполе: Никога няма да забравя. Заспивах, когато ми се обадиха, че паднал автобус в реката. Тръгнах веднага и приближавайки чух детски викове, душата ми се сви. Тук ми казаха, че има много деца във водата и тогава не знам как ми дойдоха сили. Единственото, за което мислехме е да вадим, да вадим. Веднага повиках два автобуса и може би нервно наредих на шофьорите да ги държат запалени и много топли. Там прибирахме децата, които вадехме от ледените води.

Родителите на загиналите деца идват тук всяка година и признават, че не искат да гледат реката.

Венцислав Евтимов, баща на Антоана: Трудно е да се гледа. Реката, особено когато сега е пълноводна и не обичам да гледам, въпреки че обичам водата. Роден съм на Дунава. Трудно е!

И едните, и другите, обаче казват, че по-важно трагедии като тази в Лим да не се повтарят. Признават обаче, че поуки не са взети и всичко продължава постарому.

Венцислав Евтимов, баща на Антоана: Виждате за 12 години колко народ се самоуби и се уби по пътищата на България. И нищо! Ето и вчера, едно дете прегазено от ТИР. За съжаление е ежедневие. Това е характера на българина, липсата на Закони, калпавите министри, калпавото правосъдие. Всичко е вързано.

Стеван Пурич, бивш кмет на Приеполе: Поуката трябва да бъде за всеки. Зад волана трябва да знаем, че отговаряме за себе си и другите и да не правим така, че да зачерняме съдби.

И днес спасителите казват, че не са герои. И искат да не им се налага да получават награди за спасяване на нечии човешки живот.

Наред с много хора спасители, на които родителите на загиналите деца благодарят всяка година, тук има и двама, които са спасили наистина 38 човешки живота. Това са два камъка. Единият е във водите на река Лим и по него познават къде точно е бил автобусът. Другият е ето този, който е поставен тук в памет на децата загубили живота си в студените води на реката.