В "Панорама": Божиите пчели на отец Серафим

Отец Серафим Янев - игумен на Кремиковския манастир: Винаги съм бил в града, винаги съм бил в джаза, както сега казват, сред много хора, никога не съм бил тип къщовник и в началото, когато Митрополията ми възложи тези отговорности в началото ми беше труден период.

Отец Серафим знае, че за всяко нещо има време и място. Време за молитви, време и за работа.

Научил го от живота на пчелите. Eдин ден рояк изскочил от дупка в старата църковна стена.

БНТ: Значи оттук излизат Божиите пчели?

Отец Серафим Янев: Да, оттук може да се каже, че е входа на техния кошер, ако може така да го наречем,който всъщност е старата църква на манастира ни. Наистина е чудо как тези пчелички са си намерили място и ние затова си ги наричаме Божиите пчели.

И макар да не бил пчелар, решил, че не случайно са се заселили там. Така се появил първият кошер и първото бурканче с мед от Божиите пчели. Днес кошерите са 400.

Отец Серафим Янев: В един кошер може да има 50-60 хиляди пчелички. И въпреки че тези пчели са на половин квадратен метър разстояние изобщо няма скандали, няма караници, няма мрънкане. Всяка една си има своята работа, своята мисия и своята дейност и понеже всички си вършат каквото трябва да правят този кошер оцелява и всъщност пчелите са тези, които са оцелели най-много векове и през всякакви перипетии.

Когато поел грижата за Кремиковския манастир не знаел, че животът му толкова ще се промени. Обича да работи. Да се цапа. Освен пчелите започнал да гледа овце и кози. Но трудно намира работници. Даже срещу висока заплата. Сега е доволен. Намерили са двама. Искал да са хора с отношение. Понеже и при животните е като при хората. Един ти се радва, друг ти се оплаква, трети те лъже. Но трябва да можеш да го усетиш.

Отец Серафим Янев не обича да бъде сам. Събрал е постепенно кръг от хора, които помагат доброволно. Предимно млади. Идват и нови. Той така разбира църквата. Знае, че тези, които анатемосват другите, рядко се радват на живота. Затова не го прави с никого.

Отец Серафим Янев: Църквата не е на поповете, а на хората. Църквата сме всички - клир и миряни, всички заедно. Когато хората намерят мястото си в църквата, те също ще доведат промяната.

Той не спира да се възхищава от живота на пчелите. Никой не разбира колко труд полагат за капчица мед.О бича модерния свят, но чувства, че хората са забравили какво е да са независими. Че живея като жертви. Като същества, които са забравили, че могат да дишат и без еврофондове.

Отец Серафим Янев: Много се надявам това да можем да осъзнаем. Че можем да живеем по-добре като народ и да живеем по-добре като страна тогава, когато всеки от нас се старае да бъде съвестен и да върши своята работа, където е. Щото недоволстваме постоянно от футбола през тениса и политиците, всички са ни виновни за всичко, а ние къде сме в цялото това. Ако всеки промени себе си, после до него ще се променят още 10 човека, после още толкова. Ще дойдат и други и така ще се променят нещата.

От няколко години в манастира се провеждат детски лагери. Отец Серафим ги организира с приятели и доброволци. Става шумно, чупят се саксии, но той не се сърди. В манастирския двор тича радостта.

Отец Серафим Янев: Голяма радост е, когато децата изпълнят двора. Само може да се преживее, не може да се обясни. Манастирът просто оживява! Търсим различни системи на образование, които да направят децата по-успешни в живота, но всъщност никой не ги учи да бъдат хора. Така ги правим като флашки с памет, даваме им информация, която да е полезна в живота, но забравяме, че не са машини, а хора.

Миналата година в манастира дошли 300 деца. Някои от тях със заболявания. Притеснил се, че чувствителните деца с аутизъм ще се стреснат. Нищо такова не се случило.

Отец Серафим Янев: Оказа се точно обратното. Не можеш да си представиш, ами те са като ангелчета, истински ангелчета. И как като влязоха на Богослужението - един аутист може да се сепне, кадилници тропат, трепкат пламъците на свещите...Изобщо не. Просто тези деца като влязоха на богослужинието... Те просто си бяха на тяхното място.

Отец Серафим Янков е на своето място. Ще се радва много и това лято дворът на манастира да се напълни с деца.

И тази година в старата църква има рояк Божии пчели. Те са си тук, където им е мястото.