Бежанците в България масово се регистрират на фиктивни адреси, за да получат държавна закрила. Регистрирането на адрес в съответна община е необходимо условие, за да бъде довършена процедурата по предоставянето на статут. Практиката показва обаче, че това е отворило врата за нелегален бизнес. От 100 до 250 евро на човек струва на черния пазар фиктивна адресна регистрация. По следите на новата измамна схема.
Ахмед Алмазир е сирийски бежанец, който е в България от 7 месеца. Той разказва, че от години у нас върви черна борса за адреси за бежанци. Причината - когато държавата отпуска бежански или хуманитарен статут и чужденецът вече е одобрен за това, той трябва да връчи на Агенцията документ, че е вписан на определен адрес в регистрите на дадена община. Никой обаче не желае да даде наистина квартири на бежанци и затова се стигнало до черната борса - намират се наемодатели, които вписват бежанците на свои адреси, но това остава само на хартия.
"Цената зависи. Някои вземат по 100 евро на човек, други по 150, трети по 250 евро. Дори и за дете. Това е перфектният бизнес. Хем не ти дават да живееш там, хем плащаш пари", обяснява Ахмед.
Както и при каналджиите, така и тук бизнесът се върти от българи, които използват лица, говорещи арабски език за посредници.
"Ако си настанен в бежанския център, ще откриеш лесно 20-30 души, които предлагат адреси. Още от първия ден вече ще знаеш този човек може да ти уреди адреси, онзи - също. Друг пък ще ти помогне за нещо друго", казва още Ахмед.
Обикновено посредникът урежда среща на бежанците и наемодателя пред съответна община, където те се вписват в общинските регистри, а наемодателят представя договор за наем. Бежанецът пък получава бележка от общината, че живее на съответното място, която след това представя пред Агенцията за бежанците, а оттам предоставят бежански или хуманитарен статут.
"Адресът ти се дава и след това даваш парите, защото някои къщи дори и на хартия вече се водят пълни. Когато отидеш в общината, след няколко дни те ще ти кажат, че примерно там по закон няма повече места. Бежанците много добре знаем това и заради това 90 % от нас даваме парите едва след като ни впишат в регистрите и си получим документите. Това е процедурата почти навсякъде, но някои българи искат парите предварително. Зависи на кого ще попаднеш", разказ Ахмед.
Бежанецът, който ни разказа историята си, ни предостави и адреса си. Той се намира в квартал "Модерно предградие". Ние решихме да посетим този адрес, за да разберем дали наистина тук са се регистрирали фиктивно бежанци. В блока, в който по адрес се води, че живее Ахмед обаче, никой не е виждал бежанци. Кварталът отдавна е известен с това, че приютява бежанци.
От Агенцията за бежанците коментираха, че по закон чужденецът е длъжен да предостави адрес, на който ще пребивава пред отдела, където е разглеждана молбата му за държавна закрил и че това е задължение на чужденците, само докато те са още в административно производство по предоставяне на статут. Оттам отговориха, че органът, който може да провери дали бежанците живеят на посочените от тях адреси, е МВР. От полицията обаче коментираха, че това може да се случи само ако има подаден сигнал за конкретно нарушение.
Чуй новините
Подкаст
