"Дари история": Знамето, което една българка дари на НВИМ

Осемдесет годишната Анка Хикимова е направила изключително ценно дарение на Националния военноисторически музея. Истинско знаме, от коприна, напоено с кръв от едно от най-драматичните български въстания.

Анка Хикимова-Колакова - дарителка НВИМ: Знамето е от Илинденско-преображенското въстание - 1903 година. Войводата е бил Апостол войвода, той е имал 200 четници.

Дядото на тази достойна дарителка бил човек със силен български дух, живеел в Егейска Македония - свещеник и учител. След въстанието той се превърнал в пазител на знамето. Светинята е пренесена в България, с риск за живота, от бабата на Анка Хикимова.

Анка Хикимова-Колакова - дарителка НВИМ: Баба ми идва в България и знамето го слага на кръста под дрехите като пояс. Не е можело да бъде пренесено по друг начин.

Било е време, в което ценното и святото е имало стойността на живота. Дали тогава хората са били по-жертвоготовни е трудно да кажем, но тази светиня така придобива още по голяма стойност, защото е останала безмерно важна и извън бойното поле. На свой ред превърната в дарение тя се трансформира в отношение към държавата.

Анка Хикимова-Колакова - дарителка НВИМ: История, това е! На държавата си е, мило ти е! Това знаме има петна от кръв. Не съм го чистила, защото е срамота да го чистиш. Ето и тука има кръв, и тука има - сочи - ами то е бойно знаме.

Петната от кръв върху това знаме са като печати, удостоверяващи нещо непреходно. Когато стартирахме тази кампания, не вярвахме, че е възможно вещ да въздейства така силно.

БНТ: Я да видим какво пише на него?

Анка Хикимова-Колакова - дарителка НВИМ: Дерзай народе, Бог е с нас!

Дерзай народе, Бог е с нас - думи, осветени с кръв, думи, на които да вярваш. Дарявайте история - така може да предадете сила на изминалото време и на времето днес.