Днес е международният ден на хората с увреждания

Елена Димитрова е от хората, които живеят живот разделен на „преди"и „след". До преди 15 години била мебелист в голям завод. След множествената склероза била съкратена. Преди и след това обаче, има прекрасно семейство и приятели. Не е лесно, но имаш избор - да избереш дали да превърнеш диагнозата в присъда.

Елена Димитрова
„Много пъти съм си го задавала този въпрос, и даже съм си задавала и още един въпрос-не само защо на мен- аз ли заслужих това? Но не мога да си отговоря. Да ви кажа честно, аз понякога си казвам, че нищо ми няма, ще направя това и това, но въпреки всичко, като не ми достигат силите и си викам- до тук. Искам да се радвам на живота, на децата и се старая каквото мога да направя. Не обичам думата бездействие."

Именно срещу бездействието Елена идва всеки ден в Дневния център за хора с увреждания. Получава подкрепа, а често дава кураж на други с нейната съдба.

Незабравка Раева- директор на „Дневен център за възрастни хора с увреждания" - Велико Търново
„Всеки има разработена програма. те се чувстват и полезни чрез изработването на определени изделия в рамките на трудотерапията, получават едно себеизразяване, което подобрява емоционалното им състояние. има един момент, в който човек получава въпроси- заслужава ли си?струва ли си?- аз казвам да, струва си! удовлетворение ми доставя тогава, когато виждам положителните резултати и усмивките на тези хора."

От създаването си дневния център за възрастни хора с увреждания във Велико Търново е помогнал на 79 души с различна съдба и диагнози. В момента тук редовно идват 33-ма. Хора, като Елена Димитрова, която търси не само смисъл, а и радост от живота.