Фандъкова: С делата си Апостолът на свободата става Апостолът на сърцата

Пред паметника са президентът Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, председателят на парламента Цвета Караянчева, Негово Светейшество патриарх Неофит, кметът на София Йорданка Фандъкова, депутати и общественици. Присъстват и десетки граждани.

Йорданка Фандъкова - кмет на София: Преди 147 години на това място Васил Иванов Кунчев извървява последните си земни стъпки и вместо смърт среща безсмъртие, вместо забрава - вечна слава, вместо тъма, запалва факела на свободата. За по-малко от 3 години Васил Левски създава огромен брой тайни революционни комитети из цяла България, обикаля я стъпка по стъпка, град по град, научава я име по име, влиза от душа в душа и създава това, което до момента изглежда немислимо - народния стремеж към свобода. И се залавя да работи по чисто български в Българско, "а не да се облягаме на вънкашни думи". Делото му е преломно и величаво, защото "в бъдеще тъмно той гледаше ясно, а неговото слово сладко и опасно падаше в сърцата и бързо растеше за жътва богата".

"За отечеството работя байо, кажи ти моите, и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим заедно", пише Левски на своите другари. Днес, когато кривиците ни ни отдалечават един от друг и скриват целта, към която вървим като общество, да си спомним тези думи на Левски, каза още кметът на София.

Не успеем ли да прескочим през егото си, спрем ли до него, значи не сме готови за народното дело. А Левският скок е да прескочиш себе си.

През септември 1871 година в писмо до Панайот Хитов Левски пише: "твърде сме убедени, че трябва поне толкова да се приготвим, колкото е нужно да се предвиди една добра сетнина на предприятието ни, защото в нищо не приготвени, ще има сетнина нищо и никаква". Думата "сетнина", която Апостолът използва, означава "добър резултат в бъдеще". Всяка негова дума и дело са устремени напред, не вперени в настоящето, а отправени смело в бъдещето. А бъдещето се прави и обръща с общи усилия.

Йорданка Фандъкова - кмет на София: Историята, учи ни Левски, се прави със съучастие, с обща вяра, със стремеж, който превъзхожда всеки поотделно, защото времето не чака. "А вам оставяме белия лист, за да напишете на него "Напред!" или "Назад!". И днес помним, че белият лист стои пред нас и на свой ред, ние пишем по него. И нека не оставяме надраскани само кривиците си, а и стремежите си като народ, вървящ към своята "сетнина" с достойнство, вярност и труд.

Поклон пред паметта и славата на Апостола на свободата!