Гастербайтерите в страната - кой се грижи за техните деца?

Инцидентът в Севлиево повдига въпроса кой се грижи за децата на емигрантите. Масово тази роля се поема от бабите и дядовците. Единственото изискване пред роднините, които се грижат за децата, е те да са пълнолетни и да са дееспособни.

Не се знае колко деца остават без грижата на родителите си тук. Статистиката сочи, че българите, които работят зад граница към момента са 2 500 000, което е с около 300 000 повече от работещите у нас. В случаите, в които зад граница заминават и двамата родители, грижата за децата поемат роднините.

Само от благоевградското село Долно Осеново заминалите в чужбина са около 300 души. На кого оставят те децата си – наш екип потърси отговор от кмета.

Обикновено на гурбет в чужбина отиват мъжете, които изпращат пари на семействата си, за да се издържат, каза кметът на Долно Осеново Бисер Сегменов. Много рядко зад граница заминават и двамата родители. В тези случаи за децата се грижат бабите и дядовците.

"Винаги си има човек, който да си отговаря за децата и да носи тяхната отговорност", категоричен е Сегменов.

Местните хора не знаят дали в такива случаи трябва да уведомяват някои от институциите и как да стане това. Досега произшествия с деца, останали при бабите и дядовците си, не е имало.

"Да се похваля - не е имало инциденти, не е имало нещо кражби или тъй нататък да се получават от децата, които са си в чужбина", добави още кметът на Долно Осеново

В селото има над 300 деца, 170 от които учат в местното училище. Най-добре би било държавата да се погрижи да има повече работни места, за да не се налага младите да търсят препитание в чужбина, са категорични в Долно Осеново.

По закон родителите, които заминават зад граница и оставят децата си тук, трябва да подадат молба до местната дирекция "Социално подпомагане", в която посочват кой ще се грижи за децата. Отделът за закрила на детето разглежда молбата, прави проучване на посочените лица и изпраща резултатите до съда. Съдът е този, който отсъжда ще се грижат ли за децата посочените хора, или не.

От Агенцията уверяват, че буквата на закона се спазва, защото ако бабите и дядовците нямат документ от съда, не могат например да заведат малчуганите на детска градина или на училище. Как става това на практика, обаче, разкрива репортерът Яна Тодорова.

Практиката родители да оставят децата си на грижата на роднини не е незаконна. Държавата наказва само родители, които при напускане на страната не са определили настойници на децата си. Изискването е това да бъде пълнолетен дееспособен възрастен – баба, дядо, братовчеди. Дали положените грижи за това дете са достатъчни, обаче, Агенцията проверява само след подаден сигнал. Защото грижата за децата е обществена отговорност.

"Нашето законодателство предвижда санкция, естествено, глоби в размер от 1000 до 2000 лева, ако бъде идентифицирано такова нарушение", обясни Камелия Николова от Държавна агенция за закрила на детето.

Съдбата на децата, оставени без родителски надзор, е тежка и крие много рискове.

"Тези деца много по-лесно могат да станат обект на експлоатация, била тя сексуална или трудова експлоатация, сезирани сме, дори и медийно достояние стана това, на суицидни опити от страна на такива деца", добави още Николова.

От Държавната агенция за закрила на детето са открили национален телефон, на който всяко дете при нужда може да потърси помощ от тях. В дългосрочен план Агенцията предвижда промяна на действащото законодателство, за да се защитят правата на такива деца в случаи на инциденти или когато трябва да се вземе важно решение, свързано с отглеждането и възпитанието им.

Детски психолози са категорични, че бабата и дядото могат да обгрижат и нахранят децата, но не могат да заместят родителите. Опитът на психозолите показва, че деца, които са отраснали при роднини, впоследствие имат сериозни проблеми в училище и в контактите си със своите връстници.

Автор: А. Марков, Н. Янев, Я. Тодорова