Имани: Музиката ми принадлежи на всички

Имани, певица: За мен е впечатляващо, че всички в България знаят моите песни и ме очакваха отново с нетърпение. Вашата страна е различна, далече от моята култура и Франция. Затова не го очаквах. Но когато пристигнах, имах невероятния шанс да видя как всички пеят моите песни от началото до края. Бях впечатлена. Дори не мога да го опиша! Почувствах се толкова мъничка, защото в крайна сметка хората не говорят същия език, но харесваме едни и същи песни. Това наистина ме докосна.

Айше Сали: Дали причината за това е, че пишете сама текстовете и музиката на песните?

Имани: Хората разбират това, което казвам навярно заради начина, по който го казвам. Искам музиката ми да достига до тях. Затова в песните си пея за нещата, които ме вълнуват. Надявам се, че успявам да предам тази емоция и на публиката. Започнах да се занимавам с музика късно, когато бях в САЩ. Бях прекарала живота си в пеене на песни на други хора. Затова реших да започна да пиша текстовете си сама. Получи се! Освен това е и по-практично. Мисля, че моята музика принадлежи на всички хора, защото взимам по нещо от всеки стил, който ми харесва. След това ги разбърквам и се получава онова, което слушаме. Не сме длъжни да изберем точно един стил, когато можем да създадем свой! Чрез музиката успявам да намеря себе си. Понякога тя ме лекува, друг път чрез нея показвам, че се бунтувам или просто наблюдавам и се скитам. После онова, което съм създала, докосва вашите сърца. Хората винаги намират посланията, които са специални за тях. Можем да намерим и надежда в музиката. Вярвам, че я има в моите песни!