Иран - 40 години след революцията

Нофл Льо Шато - преди 40 години Ислямската революция тръгва оттук. Последните месеци от изгнаничеството си вдъхновителят на бунта аятолах Хомейни прекарва в парижкото предградие. Стоял с часове в градината. Не общувал почти с никого.

Пол Тейлър, бивш кореспондент на Ройтерс в Париж: Не показваше емоции. Беше спокоен, сякаш от друга планета.

На 1 февруари 1979-та година Хомейни пристига в Техеран, за да оглави революцията срещу шаха. Иранците го посрещат като герой, с надеждата, че той ще сложи край на корупцията в страната и че печалбите от петрола ще стигат до всички от народа.

Шахът не бил обичан от поданиците си. Социалните му реформи се посрещали с гняв от духовенството.

След 10 дни на ожесточени улични сражения, армията спира да подкрепя шаха. Монархията пада. Хомейни става първия върховен лидер на Иран. Започват и радикални реформи, с които Иран бързо губи от светския си блясък.

Участници в промените обвиняват духовните лидери, че са ги излъгали и са използвали революцията. За 40 години голям брой иранци бягат от страната, за да се присъединят към опозиционните движения в изгнаничество.

Един от най-големите тренировъчни лагери на опозицията е в Албания, край Тирана. В базата живеят около 2500 иранци. Но няма семейства. Мъжете и жените са разделени. Действат предимно в интернет. Казват, че на пропагандата отговарят с пропаганда.

Иран празнува годишнина от революцията със смесени чувства. Икономиката се влоши заради възстановените санкции.

60 процента от населението на Иран са млади хора, две-трети от тях са без работа.