Катица Янева и шансът за дата за преговори...

Тепърва ще се доказва съпричастността на Янева към делото „Рекет“, но самият факт на нейното задържане вече говори, че „няма дим без огън“. Името ѝ бе споменато по време на разговори между обвинените за рекетьорство двама бизнесмени от Скопие, изнудвали задържания по заповед на Янева през ноември миналата година най-богат македонец Орце Камчев. Стана ясно и съдържанието на разговора между изнудвачи и изнудван, при който Камчев дава сумата от 1,5 милиона евро на рекетьорите, които поемат ангажимента чрез Янева да променят мярката му на задържане в по-свободна, ако може така да се каже.

Няма да разказвам за пикантериите, които съпровождат цялата медийна кампания около случая „Рекет“. И няма как да е другояче. Героите в тази драма, а може би и комедия, са видни хора от каймака на македонското общество. Рекетираният е Орце Камчев, приеман за най-богатия гражданин на Северна Македония. Преди година и половина българското правителство го предложи за почетен консул на страната ни в Северна Македония със седалище Щип. След ареста му през ноември стана ясно, че той ще бъде обвиняем по дела за пране на пари, организиране на престъпна група и финансови далавери. Идеята за неговото почетно българско консулство угасна сама по себе си.

Рекетьорът се казва Боян Йовановски, известен още като Боки 13. Човек с алтернативна сексуална ориентация, на което в Македония се гледа с голяма доза неприязън, Боки 13 винаги е демонстрирал личните си връзки с хора от каймака на обществото, в това число и с „македонската Лаура Кьовеши“, както наричаха Янева с надеждата, че тя, с нейните правомощия на специален прокурор, ще върне усещането за справедливост между хората. Един от най-сериозните бизнес-проекти на Йовановски бе най-новата, но и най-агресивна телевизия ТВ1, събрала под покрива си едни от най-добрите и най-платени журналисти от държавата. Оказва се, че тъкмо личните контакти на Боки 13 с хората от властта са го вдъхновили да ги използва и да печели пари от тях.

Третият човек от този триъгълник е самата Катица Янева. Преди да бъде предложена и избрана с пълно единодушие от парламента за ръководител на Специализираната прокуратура, тя бе - до голяма степен, анонимен районен прокурор в град Гевгели, на границата с Гърция. Поемайки задачата да разкрие и накаже престъпленията, произтичащи от записите на телефонните разговори, които тогавашният лидер на опозицията Зоран Заев изнесе на бял свят, тя (и нейните сътрудници) се превърна в човека, който трябваше хем да възстанови правото в болната съдебна система на страната, хем да даде живот на реформата, която задължително трябваше да бъде направена. По такъв начин, при успех, можеше да се изпълни основното изискване на международния фактор Северна Македония да се превърне наистина в правова държава. Няма движение по пътя към европейско членство, ако това условие не бъде изпълнено. Това се казваше съвсем ясно и отговорно от всички представители на Европейския съюз и на НАТО, когато ставаше дума за евроатлантическия път на Северна Македония.

Премиерът Зоран Заев видимо бе огорчен, че през юни тази година Брюксел не изпълни обещанието да даде дата за начало на преговори за членство в Европейския съюз. Решението бе прехвърлено няколко месеца по-късно, през октомври. Една от най-важните препоръки бе да продължи реформата на правосъдната система, тя да покаже видими резултати и да демонстрира, че Северна Македония постепенно, но устойчиво се превръща в държава, в която има върховенство на правото. Каква картина обаче създава арестът на Янева, даже не арестът, а самият факт, че има сериозни подозрения, че и тя, както много други магистрати, е „бъркала в меда“. Нищо не е останало от нейния личен професионален авторитет като прокурор, лошото е, че това нанася сериозен удар по цялата дейност на Специализираната прокуратура, която тя ръководеше. Кой ще повярва оттук нататък, че при разследванията оформянето на обвиненията срещу хора с очевидно извършени престъпления, решенията не са взимани на основата на някаква селективна или субективна правда.

Правосъдието в Северна Македония е болно. И това не е констатация, която може да бъде оспорена или аз да бъда обвинен в преднамереност. Но ако в Скопие пак чакат някой отвън да им свърши работата с реформата, е наивно и по-скоро прилича на безпомощност и обреченост. Не става така. Октомври идва, дните са преброени, какво ще отговорят управляващите на въпроса - какво направихте за владеенето на правото?

Управляващите само ще вдигнат безпомощно рамене. Ако все още са управляващи, разбира се.