Християнският свят чества празника Голяма Света Неделя

Заради вярата си девойката била хвърлена в тъмница, измъчвана и горена с огън. Но Господ й пращал чудеса и раните й зараствали.

На 7 юли 289 г. войниците на император Диоклетиан я посекли с меч. По-късно мощите й били пренесени в столицата на Второто българско царство Търново, а Св. Евтимий, Патриарх Търновски, написал „Похвала на светата великомъченица Неделя”.

Св. Неделя е изобразявана в иконите като красива девойка, облечена в народна носия.

Народният култ към светицата е характерен предимно за земите на Странджа, Сакар, Пирин, Родопите, където празника й наричат Света Пресвята, Пресвета Неделя, Къса Неделя, Голяма Неделя, Опална Неделя, Стара Неделя и още Прясната Неделя.

В тези райони и до днес битува вярването, че „Голямата Неделя е майка на всички недели в годината” или, че е „майка на неделния ден от седмицата”. На празника не трябва да се похваща никаква работа. Силно се вярвало, че в противен случай светицата много ще се разсърди и ще накаже с болести и със смърт жените, които са работили.

За Голяма Неделя стопанките приготвят обредни питки, които раздават в черква, до параклис или оброчище, носещи името на светицата. На Голяма Неделя болните се къпят в лековити извори и се мият с лековита вода от аязмата.

Днес имен ден празнуват: Неделя, Неделчо, Недялка, Недялко, Неда, Недьо, Недка, Недко, Нели, Нелина, Ненка, Ненко, Ненчо, Делян, Дельо, Делчо.