Коледен дух от преди 30 години - ретро игрите

Михаел Младенов: Може би затова направихме и цялата си колекция, понеже колкото по-малко време имаме, колкото повече се и отдалечаваш от тези неща, толкова повече имаш нужда да си ги припомниш.

Михаел Младенов: Имаме игри горе-долу откакто се помним. Това си беше правилото тогава по това време за всяко дете. Всички имахме след това "Супер Марио" и "Дък Хънт". Всички имахме едно и също. Интересното е, че всички тогава имахме реплики на нещо, което е правено вече някъде по света. Никой от нас не е имал оригинални игри.

Михаел Младенов: Все едно всички деца живеехме в един и същ апартамент. Всеки ходеше в когото си иска, играехме "Монополи" между етажите. По време на коледните празници, когато всички бяха отпуска и родителите ни и ние във ваканция, беше една безспирна игра с много много приятели.

Един от най-вълнуващите моменти от детството си Цветомил и Михаел свързват и с първата си видеоигра.

Цветомил и Михаел Младенови:
-Това беше Рамбо!
-Всъщност това е точно като играта там. Тя не е нашата от деца, но като пораснахме успяхме да си намерим същата като тази, която сме имали като малки. Тази е произведена началото на 80-те години. Произведена е реално преди ние с него да бъдем произведени. Интересното е, че когато ние сме я получили, тя вече е била ретро.

Цветомил и Михаел Младенови:
-Аз си спомням, че всъщност нашите като ни подариха и конзола, бяха взели няколко дни по-рано. Играеха я родителите ни всяка вечер, след като ние си легнем. Играеха на "Супер Марио".
-Между другото и аз си го спомням това. Как ни карат да си легнем и те играят на "Супер Марио".

Технологиите обаче и тогава се развиват с бързи темпове. В част от домовете се появяват компютрите, а след това и интернет. Това налага двамата братя да осъвременят уменията си и да се адаптират към новата технологична среда.

Михаел Младенов: Съседът до нас, който беше на нашата възраст, когато живеехме още с родителите си преди доста време. Той също имаше компютър, ние също, обаче тогава още нямахме интернет. Може би имахме такъв, но през домашния телефон и, знаете, дуплекса от другата страна винаги ни блъскаха по стената, когато заемем линията. Но с този наш съсед си бяхме направили локална мрежа от единия компютър към другия компютър с един кабел, който минаваше през площадката на етажа. На нашия съсед обаче майка му, когато той имаше двойки, режеше кабела. Та този кабел имаше може би на 30 различни места снаждания, за да можем да играем въпреки това.

Цветомил и Михаел Младенови: Интернетът, който имахме в началото беше с карти, които купувахме от пощата. Беше изключително бавен и за да зареди нещо елементарно, отнемаше супер много време и беше много дразнещо като включително издаваше един звук, защото модемът набираше някаква линия. Беше супер шумно и не можеше да си в интернет без да те чуят и комшиите. Освен това никой не ни беше предупредил за това каква сметка ще имаме по телефона, защото реално ти си в един постоянен телефонен разговор. Та родителите не бяха особено доволни след това, но...
Добре, намерих нещо, в което сме добри. Нищо не съм казал.