1 ноември става празник на духовността през 1922 г. Тогава енергията, желанието и амбицията на министъра на просвещението Стоян Омарчевски се превръщат в закон, с който се приема новият общонароден празник. Кой е Стоян Омарчевски и как променя българското образование и култура? Отговора откриваме в Държавния архив.
Заради нуждата и смисъла да бъдеш благодарен и признателен към будителите - затова 1 ноември се превръща в особена дата в календара през 1922 г. В основата на честването е Стоян Омарчевски - министър на просвещението и близък приятел с най-видните интелектуалци на тогавашна България. За съжаление, през годините името му е почти забравено.
Дарина Билярска, държавен експерт в Централен държавен архив: С него са свързани много реформи в образованието, в културата.
Омарчевски строи училища, освобождава от данъци детската литература, въвежда задължителното основно образование. Идеята за честването се поражда след Ньойския мирен договор.
Дарина Билярска, държавен експерт в ЦДА: Младежта тръгва в една лека посока, забравила идеалите, забравила какво трябва да прави за своите бъднини. Стоян Омарчевски и не само той - интелектуалците, кръжеца около него смятат, че вярата и връщането към тези някогашни строители на България ще възкреси идеята за националния дух, националното обединение.
Тогава Омарчевски изпраща окръжно писмо до ректора на университета и всички директори на училища. А в увода му посочва идеалите пред обществото. Първи ноември се превръща в култ на българския народен гений. Датата не е избрана случайно - това е денят на св. Йоан Рилски.
Дарина Билярска, държавен експерт в ЦДА: Този светец е жив в съзнанието на българите, той е свързан в съзнанието на българите като отдаденост на народа, без облаги, без стремеж към обогатяване и т.н.
Следва разпращането на ново окръжно с указания - как да се празнува. Честването става общонародно, а всеки град или село трябва да почете и местните герои. И така вече десетилетия наред.
Чуй новините
Подкаст
