Кой защитава работниците, ако попаднат в опасна ситуация зад граница?

За така нареченото "модерно робство" може да се говори, когато има тристранно отношение между работник, фирма посредник и фирма наемател в чужбина.

Тогава работникът бива нает от фирмата посредник, която го изпраща към фирмата наемател в чужбина. Работникът е длъжен да спази договореното с фирмата посредник трудово задължение.Тя от своя страна има задължение към фирмата наемател в чужбина - да предостави работниците, а тя пък е длъжна да изплати на фирмата посредник определена сума за всеки работник. Задълженията към работника не са описани за нито една от фирмите. Всъщност какъв е бизнесът на фирмата посредник?

Чавдар Христов, КНСБ: Аз нищо не творя, нищо не произвеждам, нито правя някакви услуги, диспечер съм на работна ръка - наемам и изпращам. и затова получавам пари.

Това понякога създава законов пропуск и възможност за трудова експлоатация. Защото вместо работникът да взима заплата, която отговаря на труда, който полага, той взима част от нея. Например 80 %. Другите 20 % отиват за фирмата посредник.

Повечето фирми посредници са коректни, но се случва кандидат-работниците да попаднат и на нелицензирани фирми.

Как може да се провери това?

Александър Киров, Фондация за борба с трафика на хора "А21 България": Експертите, които работят зад националната телефонна линия, те правят съответната проверка, която е необходима, и установяват, че тази фирма посредник, всъщност изобщо не е лицензирана фирма посредник, изобщо не е регистрирана като такава.

Как работникът, жертва на трудова експлоатация в чужбина, може да потърси помощ?

Чавдар Христов, КНСБ: Това, което се случва с такива хора, когато изпаднат в такава крайна ситуация, е държавата се опитва през посолства, през консулство, някъде имаме и трудови аташета, с тях също да се сигнализират компетентните институции в съответната страна да се намесят, да дадат необходимата защита и закрила.

Синдикатите и неправителствените организации у нас, въпреки че нямат законови правомощия за защита на българите в чужбина, работят в сътрудничество със свои колеги извън страната. Затова, при случаи на трудова злоупотреба, всеки българин може да се свърже или с КТ "Подкрепа", или КНСБ, или с неправителствена организация. Една от най-големите у нас е А21.

Според асоциацията „А21“ наистина българите често стават жертва на т.нар. клопки чрез социалните мрежи, предаде репортерът на БНТ Мина Петрова.

Тя е открила национална линия с номер 0800 20 100.

Денонощно, безплатно и анонимно всеки може да звънне за помощ или дори само за съвет.

Александър Киров, Фондация за борба с трафика на хора "А21 България": През последните 9 месеца, наистина нарастват случаите на хора, които се обаждат по линията, за да се консултират специално за някаква трудова оферта, на която са попаднали, най-често в социалните мрежи, за да видят дали тя крие някакви реални опасности за попадане в ситуация на експлоатация.

На международна конференция в София днес бяха разисквани мерки за подобряване на условията на труд у нас. Синдикатите и социалното министерство ще работят заедно по въпроси, свързани с приоритетите по отношение на наемния труд.

Бисер Петков, министър на труда и социалната политика: Първо, бъдещето на труда и развитието на човешкия капитал - модернизирането на Европейското трудово законодателство в областта на социалната сигурност, елиминиране на неравенствата на пазара на труда, включително заплащането между жените и мъжете.

От КНСБ предлагат усилията да бъдат насочени към промяна в три области - качеството на човешките ресурси, условията на труд, най-вече около ниското заплащане, и защитата при безработица.

От КНСБ също предлагат и увеличаване на данъците, за да се финансира ниско платената работна ръка и защитата при безработица.