Мидите по Дунав са китайски и не са ядливи

Китайската блатна мида е установена за пръв път в рибарници през 1984-86г. в Румъния и Унгария, а в река Дунав - през 2005г., обясни за БНТ проф. Здравко Хубенов от Националния природонаучен музей.

Проф. Здравко Хубенов - Национален природонаучен музей: Счита се, че е пренесена с тези далекоизточни риби - амур, толстолоб, като паразитен стадий, ларвен паразитен стадий по кожата и хрилете.

Китайските блатни миди имат два пъти по-бърз темп на нарастване - стават 10 см за четири години, докато дунавските достигат този размер за 6 години. Имат сходни местообитания и застрашават родните мекотели от изчезване.

Проф. Здравко Хубенов - Национален природонаучен музей: Тя живее в такива тинести места. Може в някои случаи да ги измести, тъй като дава голяма биопродукция.

С риск да разочарова ловците на бисери, проф. Хубенов призна, че в китайската мида може само на теория да се открие бисер.

Проф. Здравко Хубенов - Национален природонаучен музей: Бисери в тези миди не могат да бъдат намерени, поне бисери, които да имат някаква стойност.

Месото на китайската мида не се препоръчва за консумация. То е с ниски вкусови качества и при недобра термична обработка, има опасност от заразяване заради съдържанието на различни микроорганизми.