Мистериозна обява донесе /не/желани подаръци

Още от Виолета Никифорова и Пламен Иванов в "Денят започва".

Спомняте ли семейството с децата от с. Юпер, които нямаха дрехи и обувки за училище? За тях ви разказахме в навечерието на Коледа през 2014-та. След това към дома им потекоха кашони с подаръци от страната и чужбина. Толкова много, че дори в кметството са събирали пакетите с дарения.

"Бяха много, къщата им се напълни с дрехи. По същия начин и в кметството имаше дрехи и храна. Сега пак във Фейсбук се появи наново обява. Там беше посочен телефона на кметството, с което ние не сме съгласни да сме посредници в такава кампания", коментира Пенка Тодорова.

Никой в селото не може да си обясни как обявата пак е попаднала в мрежата, но вече трети ден Светослав Тонев ходи до пощата за дарения. Стигаме до дома му. Отваря ни жена му. Тя казва, че получените от дарители пари преди две години са използвани по предназначение - купили къща на дъщеря ѝ от първия брак, направили в банката влогове на децата.

Минути по-късно откриваме и бащата, който е събирал сено. Той не крие, че телефонът му прегрява от обаждания и хората му пращат пари в брой.

"Аз не съм писал никъде тази година. Просто то е неудобно постоянно да пиша. И ме изненадаха. Звънят по телефона и казват, че ме има в интернет мрежата. Внесъл съм им на децата пари, не съм злоупотребявал с пари. Заделил съм им по 2 хиляди лева. Неудобно ми е. Аз не съм искал да дойде пак тази вълна голямата", обяснява Светослав Тонев.

В селото казват, че на безработният мъж два пъти му е предлагано да започне работа.

"Кметът ми предложи гробар в Кубрат, но нямам туй желание да отида някъде далеч на работа, ще ми е трудно", казва той.

Списъкът с вересиите ми е от 70 души, казва собственикът на магазина Альоша Андонов и допълва, че Тоневи са непрекъснато са в него.

"Не са само те в нашето село. Всяка втора къща не са добре нещата - не само с тях, но и с други хора. Имам магазин и половината село ми на тетрадката в магазина долу", показва Альоша Андонов.

На връщане от училище срещаме по-малкото дете на семейството и го питаме за подаръците преди две години. Най-много му харесал таблета. "Аз си играя на него, ама не знам къде е", казва момчето.

Хората в Юпер казват, че и таблетът, и телефонът, поучени като дарения, отдавна са продадени.

Докато обикаляме из селото, в кметството откриваме още един баща - Пламен Марчов. Работи като поддръжка. Казва, че има 4 момчета. Той и жена му Рита са женени от 11 години. Те обаче не са пускали обява във вестник, не са получавали кашони с подаръци, децата им не са се докосвали до таблет. Сами се борят. Рита споделя, че само сънува, че има собствена пералня. Води ни в тяхната къща - чиста, подредена, с оскъдна мебелировка. Казва, че и зиме, и лете пере дрехите и на четирите си деца на открито на чешмата на двора.