На гости на литаковската духова музика

Оркестърът се възражда преди пет години, след 20-годишно мълчание. Днес обаче медните инструменти свирят по-силно от всякога, а младежите си поставят амбициозната цел да достигнат световната сцена. За несломимия дух на литаковските музиканти разказват Тихомир Игнатов и Огнян Колчаков.

След няколко десетилетия тишина медните инструменти отново огласят площада в Литаково. Момчетата от младежкия духов оркестър успяват да извадят и възродят местната музика от скрина на миналото. Обичат и да експериментират - включват в репертоара си дори филмова и хитова музика.

Дейвид Христов: Първоначално започна моята майка с танцовия състав. Постепенно аз се захванах с духовия оркестър и оттам тръгна всичко."

Момчетата репетират в местното читалище. През зимата условията са сурови. Носят дърва от вкъщи, за да се отопляват.

Дейвид Христов: "Зимата е доста трудно. Като поемаш дъх. Гърло те боли и настиваш. Много е важно отоплението."

Николай: "Почти на 16 съм. Инструментът, на който свиря е туба. Не се свири много трудно, но изисква много въздух и е тежък. Не всеки може да го носи."

Литаковската духова музика е възобновена през 2012 г. от Дейвид Христов, който в продължение на години събира парчета от историята. Успява да открие имената на 38 души от селото, свирили през годините. Сред тях е и неговия дядо, чиито тромпет е наследил.

Дейвид Христов: "Съхранявам го, защото това е един спомен както за моя дядо, така и за другите дядовци на момчетата от оркестъра."

Момчетата разказват, че са заедно заради ентусиазма и любовта към музиката. Радват ги усмивките на хората и вярват, че с медните си инструменти създават настроение за живот в иначе малкото и обезлюдено село.

Дейвид Христов: "Живата музика си е жива музика. Това е много по-различно от другите като диджеите подобни."

Симеон Стефанов: "Тук се случва всичко на живо. Тук се използва енергия, много енергия. Доколкото другите музики, всичко е електроники."