Надежда за къщата музей на Христо Смирненски

Втренчихме се - години наред не се сещаме, че това е къщата на Христо Смирненски, а сега забелязахме и необраната вишна, и порутената мазилка. Вече има проект за реставрация, консервация и адаптация, но колко ще струва, кога и как ще дойдат парите за ремонта?

Доц. Бони Петрунова - заместник-министър на културата: "Вие се опитвате да ме попитате дали не си правим евтин пиар, показвайки само едни добри намерения. Няма такова нещо, защото ние зад гърба си имаме вече една ремонтирана къща на Иван Вазов, имаме ремонтираната къща, поне фасадата, на Яворов, която знаете колко време стоеше като гнил зъб в ларгото на София..."

Проблемите няма да се решат трайно обаче, без Фонд за недвижимо културно наследство, който да се пълни с такси от туризма, а не от данъците на българите, това е тезата на Бони Петрунова, която все пак обещава бързи действия по този проект.

Арх. Константин Пеев - главен проектант: "Много зависи кога ще започне реконструкцията, щото ако започне след 5 години, поне още 30% трябва да се добавят върху тази сума. Ако започне тази година или догодина, вероятно биха стигнали около 280-300 000.

Музеят е затворен от 12 години, защото е опасен за посетители. Преди 2 години министерството ремонтира покрива и така са избегнати тежки конструктивни проблеми за сградата.

Катя Зографова - главен уредник в Националния литературен музей: "Като че ли най-характерна и най-изразителна е битовата немара и разруха в музеите на именно тези поети, които са национални и световни, но които в едни години бяха възприемани през идеологически очила, за съжаление".

Пламен Крайски - директор на Националния литературен музей: "Аз не деля поетите и писателите - българи, на комунисти или некомунисти, за мен те са българи, защото аз съм историк, трябва да се грижа за нашето наследство".

В тези две стаи в някогашния Ючбунар са живели петимата Измирлиеви. Последните дни на Христо, който си отива от туберкулоза, са свързани с тази къща. Той остава властелин на римите, на иронията и фейлетона, но често за него се мисли само като за пролетарски поет.

Соня Кирицова - уредник на къща музей "Христо Смирненски": "На втория етаж от самото основаване на музея е проектирана и осъществена една експозиционна зала, където може да видите и експозицията, която за последно е обновявана 1969 г. и тя е... доста идеологически натоварена и нашата идея е да променим това и да покажем поета Смирненски от всички гледни точки.

Съдбата на литературните музеи в България си прилича, независимо дали става дума за Смирненски или Яворов. Тук мястото е много добро - в съседство има детска градина и училище, а архитектите обещават да обърнат разрухата в модерен културен център, като запазят духа на сградите.

Катя Зографова - гл. уредник на Националния литературен музей: "Това е едно много характерно, уникално средище на София и като че ли неговата физиономичност е въплътена в Смирненски, който е най-артистичната еманация на духа на това място".

И понеже музеите не са просто памет, те пазят самата идея за образованост - основата на европейската култура, остава да се намерят парите.