През октомври 2008-ма година в навечерието на финансовата криза "белият рицар на Уол Стрийт" Бърнард "Бърни" Мадоф прави пълни самопризнания по обвинения във финансова измама чрез създаване и управляване на схема "понци", която възлиза на десетки милиарди долари. Парите, които по документи са били предназначени за инвестиции в акции, всъщност са били присвоявани от Мадоф в продължение на десетилетия.
През март 2009-та в съда инвестиционният експерт призна, че в цялата си финансова кариера не е извършил нито една покупко-продажба на финансов инструмент.
Но как тогава Бърни Мадоф успя да открадне 50 млрд. долара и никой не разгада негова измама близо 50 години?
Краткият отговор е харизма. Дългият отговор може да бъде намерен през далечната 1849 година и небезизвестният мошеник в САЩ Уилям Томсън. Уилям мамел хората, като се обличал в скъпи дрехи и се представял като успешен финансист. Той се приближавал към други добре облечени господа и ги заговарял.
Тъй като това време е било признак на невъзпитание разговорът да не бъде продължен, макар и господата да не се познавали, Уилям се възползвал от възпитанието на отсрещния и му задавал въпроса: "Чувствате ли се уверени да ми поверите часовника си?" Въпрос, който по тогавашната етикеция не позволявал отрицателен отговор. И така джентълмените, които поверявали часовника си, не го виждали повече.
В последствие правосъдието настигнало Уилям, но терминът "човекът увереност" - "конфиденс мен" или "кон мен" останал в американския жаргон, за да опише мошеник на дребно.
При Бърни Мадов историята е не по-малко различна. От скромно еврейско семейство, живеещо в нюйорксия квартал Куинс, той застава начело на един от най-оборотните инвестиционни фондове за 90-те години на миналия век. Технологията, използвана от Мадоф за извършване на електронни транзакции, е една от основопологащите при формирането на изключително важния борсов индекс НАСДАК. С фалшивата си персона и несъществуваща финансова експертиза той става приятел и съветник на президенти, политици, актьори и куп други властни и известни личности.
Но за разлика от Уилям "Кон мен" Томсън, Бърни Мадов, освен себе си, успява да облече изискано и собствената си измама. Първо - чрез реклама. Достъпът до услугите му е бил строго селективен и не всеки желаещ е бил допускан до фонда. Било е задължително предварително човек да познава негов близък, за да се възползва от услугите му. И второ - колкото по-истинска е една измама, толкова по-трудно тя може да бъде разобличена. Печалбите, които Бърни обещава, са 1% постоянна месечна и между 10 и 12% годишна.
Нищо подозрително и напълно реалистично в условията на икономически растеж, какъвто присъствал в САЩ по това време. И трето - умелата работа на неговите счетоводители. На ежемесечните и четиримесечните отчети, които инвеститорите получавали, фигурират транзакции за покупко-продажба на акции на някои от най-престижните компании, сред които "Американ Експрес", "Бойнг", "Кока Кола" и прочие. Те са известни сред инвеститорите като блучип. В съда по-късно става ясно, че хартията, върху която са били написани транзакциите, е по-скъпа от самата информацията. Всичко е било тотална измислица.
В навечерието на финансовата криза, когато банковите и финансови институции се сриваха една след друга, Бърни осъзнава, че повече не може да погасява старите задължения с нови. Той прави пълни самопризнания, въпреки че осем разследвания, проведени от американската комисия за финансов надзор, го оневиняват. Бърни Мадоф се превръща от "надеждното лице на Уол стрийт" в олицетворение на американската корпоративна алчност. През март 2009- та той е осъден на 150 години във федерален затвор и дължи 110 млрд. долара под формата на обещетения.
;
Вижте повече по темата за финансовите пирамиди в разговора с адвокат Александър Иванов в "Бизнес.БГ"
Чуй новините
Подкаст
