Ниагарският водопад представи леден спектакъл на посетителите си (СНИМКИ)

За последен път Ниагарският водопад замръзна през януари 2014 г, когато живакът стигна -19 градуса по Целзий, предава BBC. Температурите тази седмица се очаква да стигнат -10.

Но и замръзнал, гледката на водопада си остава все така вълнуваща, както я описва Щастливеца:

„Дай Боже всекиму да изпита такива блажени чувствования, каквито аз изпитах, като наближавахме Ниагарския водопад, а още повече - когато блесна с всичкото си величие пред очите ми това чудо на природата! [...] Не съм любил и не зная какво сеща човек, като му предстои след дълго отсъствие да се срещне с предмета на своята любов, какво чувствува той при първото произношение на взаимност; не съм се женил и не зная какво сеща момъкът, като отива под венчилото или като пристъпва прага на новия живот... Но зная, че когато нашият файтон потегли към водопадите, мене ме обхвана до такава степен нервозно вълнение и нетърпелива жажда, щото, ако в този момент се отвориха небесата и св. Петър ме повикаше да ми отвори вратата на рая, аз би му извикал: „Махни се с твоя рай, остави ме да видя Ниагара!“ (Алеко Константинов, „До Чикаго и назад“)

И тези посетители виждат същото, което Алеко Константинов е видял преди 124 години, макар и със сигурност да им е по-студено. Поне камерата на Асошиейтед прес ги е запечатала безплатно...

„Сума фотографи предлагат услугите си да те снемат на скалите, под водопадите, за спомен. Ние не се снехме, понеже един от нас приведе против това типичния български аргумент: „Кой знае колко ще ни обелят.“ (Алеко Константинов, „До Чикаго и назад“)

„Прощавай, Ниагара! Много е кратък животът, за да имам надежда още веднъж да те видя!... (А бе не се знае! Здраве да е, па и берекет... Ами!) Изпищя нашият локомотив, потегли тренът, завъртя се околността, завъртя се гората и покри водопадите.“ (Алеко Константинов, „До Чикаго и назад“)