НСИ: 22% от населението живее под прага на бедността

Бедните намаляват. Това показват данните на Статистическия институт. В сравнение с 2017та година разликата е почти процент и половина или около 100 000 души.

Под линията на бедността обаче все още са над милион и половина българи. Най-много са в областите Монтана и Велико Търново, най-малък относителният дял на бедните е в Перник, Кюстендил, Разград и Русе.

Очаквано най-много бедни има сред пенсионерите - живеещи сами, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца.

351 лева и 11 стотинки. Това е линията на бедност за 2018 година.

Образованието оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите.

Най-висок е дялът на работещите бедни с начално или без образование - малко над 66 процента.

В риск от бедност през 2018 година са били повече от два милиона и 300 хиляди души.

Най-ниска е линията на бедност в областите Пазарджик и Монтана - съответно 239 и 240 лв., а най-високата - в област София - 513 лв.

Малко над 40% е дялът на децата, които търпят лишения, сочат данните на института. В бедност живее всяко седмо от десет деца, чиито родители са с начално или без образование. 15 пъти по-малко са децата в риск от бедност с родители с висше образование.

Почти 21% от населението смятат, че живеят в материални лишения. Най-много хора изпитват трудности да плащат разходи, свързани с жилището - като вноски по ипотека, наем, ток и вода. Почти една четвърт от българите казват, че не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба няколко пъти седмично.