Остава само още една крачка

Край Вардар си отдъхнаха, на само за кратко. Франция бе предпоследната членка на Алианса, която ратифицира Протокола за Северна Македония. И това е добре. Но остава още една държава, чиято позиция е непредвидима. Това е Испания, чийто ръководители вербално твърдят, че ще дадат подкрепа на Скопие и по такъв начин ще закръглят на 29 страните членки, които са ратифицирали Протокола. Тоест, ще имаме пълен консенсус, какъвто е необходим според правилата от Брюксел за пълноправно членство в НАТО.

Засега обаче простата аритметика показва, че имаме резултат 28:1 в полза на Северна Македония. Ако беше футболен или хандбален мач, нещата щяха да изглеждат чудесно, та чак прекрасно.

В случая обаче онази единичка е прекалено важна. Малка, малка, колко да е малка, след като от нея зависи успехът на цялата процедура по ратификацията на Протокола за НАТО и изпълнението на стратегическата задача, на изпълнението на която посветиха усилията си доста хора край Вардар. Лошото е, че обстоятелствата, които пречат тя да бъде преодоляна, са обективни.

Испания проведе на 10 ноември предсрочни парламентарни избори. Те дадоха предимство отново на управлявалата досега Испанска социалистическа работническа партия /ИСРП/ с лидер Педро Санчес. Той полага усилия да състави кабинет, но това не му се отдава лесно и бързо поради факта, че партийните гласове не му стигат, което поражда нуждата правителството да бъде коалиционно. Знаете, при такива случаи претенциите на по-малките партии са прекалено големи, защото те съзнават, че ако откажат да влязат в състава на правителството, то така и не би могло да се формира. Позната история-или даваш каквото искаме, или нямаш подкрепа. Извиване на ръцете, един вид. Това може да забави съставянето на кабинета, който пък да бъде одобрен от парламента. Най-оптимистичният срок парламентът да се събере е 3 декември.

Браво, стига да стане. Лошото е, че тъкмо в този ден, в Лондон започва двудневната среща на върха на НАТО, която в Скопие очакваха с такова голяма нетърпение. Нали тъкмо в британската столица Северна Македония трябва да получи покана за членство в Алианса и да стане 30-та страна членка. Премиерът Зоран Заев сподели опасенията си, че тъкмо ситуацията с Испания може да отложи - за пореден път! тържествата по повод членството в пакта. Даже бил звъннал на Педро Санчес да го пита как вървят нещата и испанецът му бил казал, че ще направи всичко възможно парламентът да заработи в срок и Скопие да има последната нужна ратификация. Във всеки случай, Заев даде да се разбере, че дори и в Мадрид да закъснеят, през януари най-после дългоочакваното членство в НАТО ще се случи. Вероятно защото ще бъдат намерени начини хем вълкът да е сит, хем агнето да е цяло, както се казва.

Всичко това - от една страна. От друга, прави впечатление относителното единодушие, с което долната камара на френското Национално събрание ратифицира Протокола за Северна Македония. Което пък не попречи на опозиционните депутати да разкритикуват правителството и президента Еманюел Макрон за лицемерието, с което подхожда към усилията на Скопие за евроатлантическа интеграция. На 17 октомври, когато горната камара - Сенатът, ратифицира Протокола, в Брюксел президентът Макрон и неговият екип поляха със студен, ама много студен душ Зоран Заев и хората му, отказвайки да дадат на Северна Македония дата за начало на преговори за членство в ЕС. Ще кажете - едно е НАТО, пактът гарантира сигурността и стабилността в района на Западните Балкани. За това Париж няма нищо против. Друга работа е Европейският съюз - за там в Скопие и в Тирана ще почакат новата методология, която предвижда седем етапа по пътя към членството, всеки от които ще трябва да бъде приключван преди следващият да бъде открит.

Трудна работа. И се питам дали ако Макрон бе президент на Франция и неговата методология действаше във времето, когато България кандидатстваше за ЕС, щяхме да успеем?

Пред Северна Македония остава още една малка крачка за НАТО. Ще я направи ли?