Вельо Горанов - един мим на 70

Освен на театралната сцена Вельо Горанов се изявява и на снимачната площадка. В историята на българското кино той е записал участия във филми като "Авантаж", "24 дъжд", "И дойде денят".

На снимката: Вельо Горанов в ролята на Паликамара в "Авантаж".

"Всеки се мъчи да каже нещо на хората. Аз се опитвам да им дам, това което им липсва“, казва Вельо Горанов. И успява, използвайки словото на човешкото тяло, за да общува с публиката. В началото изгражда посланията и образите, при които най-важно е да бъдат разгадани бързо. А когато удари часът на първия спектакъл, кани хората, на които най-много вярва.

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

В гилдията го определят като артист с различен морал към професията, защото той е продължава да бъде на сцената, въпреки всичко. Не крият, че понякога характерът му труден, но му се възхищават за таланта. А желанието да търси нови хоризонти подтикват Вельо Горанов да създаде мим от нов тип, собствена обучителна система и концепция за мимо-драма.

Срещата с актьор на 70 г. във Facebook също предизвиква удивление. Противно на разбирането, че интернет пространството е запазено за младите хора, Вельо Горанов познава много добре силата на социалната мрежа посланията да достигат бързо до голяма аудитория. Може би една от причините затова са управленските му качества. Създателят на „Студио пантомима“ и „Театър движение“ днес отговаря за програмите на открита сцена „Сълза и смях“.

Трудно е изброим и всички награди, които Вельо Горанов получава. Достатъчно е да споменем спектакъла „Един мим разказва“, който през 1980 г. му носи признанието за най-добрия мим. Не къде да е, а в Лондон.

„СЛОВОТО НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО"

Според актьора, пантомимата му е дала много. Не по-малко му е взела заради самодисциплината и концентрацията, които изисква. Най-хубавото, обаче е силата да се изправяш срещу себе си.

„Когато започнеш да тренираш си сам в залата. Няма кой да те гледа. Но има един, който е срещу тебе. Този, който е в огледалото. И ти трябва непрекъснато да побеждаваш, за да си по-добър от него. Иначе започва падението“, споделя актьорът.

ЩАСТИЕТО КАТО ЛИЧНА РАВНОСМЕТКА

Твърди, че винаги е побеждавал човека в огледалото, но силата не се измерва със спечелените битки, а с инкасираните загуби, след които си успял да се изправиш. Дългото пътуване в света на театъра и киното го е срещнало с всичко - от спектакли донесли десетки световни награди, до забраната им да имат премиери, или да се играят в България, като “Дон Жуан”,“Болеро”.

„В живота ми нямаше пауза. Бях горе, бях долу. Бях горе, бях долу... Трудно ми е да сложа чертата. Но моят професор Боян Дановски ми казваше така: Когато излезете на сцената, играйте като за последно. Когато любите, любете като за последно. Когато мразите, мразете като за последно, а не половинчато. Защото след това, в края на живота си, когато теглите чертата, изведнъж ще се окаже, че наполовина сте работили, наполовина сте любили, наполовина сте мразили. Накрая излиза, че наполовина сте живяли. Аз поне досега винаги съм бил докрай! Нищо не е било половинчато“, убеден в Вельо Горанов.

Възходите и паденията не сломили духа му. На 70-годишния юбилей с усмивка казва, че е щастлив, защото продължава да излиза пред своята публика. На сцената, която го е върнала към живота и без която не може.

Вельо Горанов е от това поколение актьори, за които театърът е житейска мисия. Моралният му ангажимент към професията, във всеки един аспект, е на толкова високо ниво, че това улеснява изключително работния процес. Той е дисциплиниран, концентриран и мотивиран. Актьорският му натюрел е с много широк диапазон. Огромно удоволствие е да работиш с толкова голям актьор, за който няма невъзможни неща на сцената.“

Борис Радев, режисьор