Анализ: Пазарите не реагират панически на терористични атентати

Доналд Туск - председател на Европейския съвет: "Не можем да приемем тероризма като новото нормално, независимо колко често се случва, никога няма да свикнем с него и винаги ще се борим".

Думи на Доналд Туск три дни след атентата в Анкара на 13 март. Дни по-късно терористите удрят отново - този път в Брюксел. Европейци реагират с гняв, мъка и бдения. И въпреки думите на Доналд Туск, статистиката сочи точно обратното, или поне тази свързана с борсовите пазари.

Атаките в Съединените щати от 11 септември 2001 година бяха на ръба да сринат пазарите. Акциите се понижиха с 10 % през първата седмица, а борсите останаха затворени до 17 септември. През 2004 г. Европа преживя най-кървавия атентат в съвременната си история. Почти 200 души загинаха при серия от бомбени атентати в метрото в Мадрид.

Пазарите реагираха, но не така бурно както през 2001 г. и акциите се сринаха с 7%. Година по-късно на 7 юли координирани самоубийствени атаки в Лондон отнеха живота на над 50 души. Акциите паднаха с 4%, но почти всички загуби бяха възстановени до края на деня.

Годината е 2015 г. - 103-ма загиват на централната гара в Анкара. Пазарите дори не реагираха на терора. Така беше и преди седмица след нападенията в Брюксел.

Маршал Гитлър - директор на инвестиционен фонд: "Това е ужасно, ужасно събитие. Но ако погледнем какво се случи след атаките в Париж от ноември например, нямаше голям ефект върху пазарите и макроикономическите показатели. Вземете 11 септември, ако бяхте инвестирали ден след атентатите щяхте да спечелите доста добре. Така че в дългосрочен план няма ефект върху пазарите. Би било така, ако продължава да се случва".

Изследване на всички терористични атаки по света от 1979 г. насам, направено от американски инвестиционен фонд показва, че ефектът върху пазарите отшумява максимум до 10 дни след нападението.