Почистиха потопената в язовир "Огоста" Живовска църква

Храмът остава последен, някъде в нищото, ту потънал във водите на огромния язовир, ту извисяващ обрулен ръст на високото повече от век и половина. Дали защото каменните основи са строени по-здраво, или темелите са направени от твърдо дърво, но Живовската църква и до днес, обрасла, останала без покрив, с опадала мазилка, е там, край язовир "Огоста", отправила взор към небесата.

Димитър Церовски: Църквата, каквато е, би трябвало според мен, да бъде запазена, макар че хората на днешно време доста са обезверени, но не трябва да се оставя просто на произвола на съдбата, въпреки че точно това е станало в момента...и то от доста години.

Коренът на местните се оказва по-дълбок и по-жилав. Наследници и бивши жители на някогашните села Живовци и Калиманица решили да изчистят мястото около изоставената черква "Свето Вознесение", която отново изплува от водите на язовир "Огоста", разказва Димитър Церовски:

Димитър Церовски: Искахме да изчистим, защото сега след спадането, нивото на язовира е пълно с хора-бивши жители на селото и не само, които идват тука, искат да разгледат, да видят какво се вижда... и най-вече за по-свободен достъп до самата църква.

Множество храсти и дървета запълваха храмовото пространство. Ентусиастите изрязаха избуялата растителност наоколо. Иванка Кръстева споделя, че наследниците, освен почистване, обмислят възможности за реставрация и съхранение на храма:

Иванка Кръстева: Много ми е мъчно за тая църква, защото още 56-та година, когато съм била на 2 месеца, съм кръстена тука. И така, винаги идвам с много любов и много страдам, че така се руши. И се зарадвах много на инициативата на Митко да почистим. И така ми се ще малко повече да има загриженост, заинтересованост за родното място. Това все пак е една светиня.

Въпреки, че повече от 50 години църквата не е действаща, все още идват хора тук и отправят молитвите си към Бога.

Живовската църква, латинската чешма, основи на къщи и много други останки от залетите от язовир "Огоста" - село Живовци и родното село на Йордан Радичков – Калиманица, станаха атракция за жителите и гостите на Монтана през последните седмици. Те се появиха след сушата и се превърнаха в място за разходка и снимки, като допир до мистичния свят на предците.