Проф. Волфганг Щреек: Ние сме в опасна ситуация на международно противопоставяне

Г-н професоре, смъртен ли е капитализмът?

Проф. Волфганг Щреек: Всички сме смъртни. Което има начало, има и край. Капитализмът е изобретение на късния 18 век. Днес вече е на около 200 години. И в един момент ще се превърне в отживелица.

И след това ще дойде какво? Война или пък ново начало?

Проф. Волфганг Щреек: Не. Капитализмът даде достатъчно войни. Той не е система на мира, а на експанзията. Не. Днес сме в преходна фаза и не знаем какво следва, дори какво ще стане утре. Малко иронично ще кажа, че днес болшевишката теория на революцията не важи. Не може, както в един ноемврийски ден на 1917, някакъв човек да стане и да каже „ЦК реши, че капитализмът е свършил, започва социализъм.”Само комунизмът беше отменен по този начин. Горбачов обяви „Свърши се!“. Но капитализмът не може лесно да приключи, защото няма ЦК. Но може да има социално безредие. Социални конфликти. И несигурност.

И „ангелите“ на тази голяма несигурност са Тръмп, Льо Пен и Вилдерс.

Проф. Волфганг Щреек: Те са нейни проявления, а не причинители. Днес световната държавна система е в много тежка криза. Не знаем кой е световен хегемон. Коя нация е двигателят. Америка залязва, Китай набира сила, и сме в опасна ситуация на международно противопоставяне. Исторически капитализмът е имал винаги една държава за център на тежестта: Генуа, Холандия, Англия, Америка. И когато това се оспори, настъпва хаос - Първа, Втора световна война. От друга страна самите държави загубиха способността да защитават народите си от последствията на глобализацията. И това води Тръмп, Брекзит, Льо Пен. Все повече хора губят доверие в интернационализма. И настояват националната държава да им гарантира закрила.

Вие предсказахте победата на Тръмп. Защото го харесвате, или защото го разбирате?

Проф. Волфганг Щреек: Не, не, моля! Дълго живях в Ню Йорк. А там Тръмп винаги е бил герой на вицове. Построи такива отвратителни сгради. Е, пресилено е чак да съм го предсказал. Но допуснах, че може да спечели. Защото 7 години живях в Средния Запад. Видях щетите от деиндустриализацията, как растат настроенията срещу космополитизма. И когато сутринта след избора гледах как именно тези щати – Пенсилвания, Уисконсин - обърнаха резултата в полза на Тръмп, си помислих „Тъкмо този кошмар сънувах“.

Това са и департаментите във Франция, които избраха Льо Пен?

Проф. Волфганг Щреек: Да, разбира се! Ами вижте на картата… Северна Франция, индустриалната част е цялата за Льо Пен.

А сега ще предскажете ли кой ще спечели: Макрон или Льо Пен?

Проф. Волфганг Щреек: Бих направил по-дългосрочно предсказание. Както са сечени картите сега, може да спечели само Макрон. Обаче! Макрон не е нищо друго, освен продължение на Саркози и Оланд. Ще има точно толкова малко поле за действие, колкото другите двама. Той дори е откритие на Оланд, който не можеше да управлява собствената си партия и изрови тази млада, неопетнена и непозната нова звезда. Но след още 5 години Льо Пен ще заеме мястото на Саркози, Оланд и Макрон. Тя ще присъства много забележимо на френската сцена през следващите пет години. Като водач на единствената опозиция срещу една власт, която няма да може да подобри нищо.

В своята книга професорът казва, че днес вече има не един, а два народа: държавният и пазарният народ.

Проф. Волфганг Щреек: Гражданите, които гласуват. И пазарите, които купуват дългови облигации. Тези 2 общности изразяват своето недоверие различно – едните продават облигациите, а другите гласуват анти. Правителствата трябва непрекъснато да сноват между тези два „народа“. Ето това поражда огромни конфликти и напрежение.

На младини той е радикален, дори комунист. И участва в младежката революция от 1968.

Тази революция не искаше ли точно това – криза на държавата? Кое не постигнахте тогава?

Проф. Волфганг Щреек: Трябва да се отчете, че оттогава мина много време. А и историческите събития са противоречиви. Замислени по един начин, те накрая завършват по друг. Революцията от 68-ма за мен беше нещо по-различно. Революция на индивидуализма. Личността се освободи от традицията.

И сега имаме тази свобода?

Проф. Волфганг Щреек: Да, да! През 70-те тя наля вода в мелницата на потребителско общество. Модата възприе целите на революцията. И капитализмът получи чудесна възможност! Тъкмо това му трябваше! Защото на Запад вече имаше насищане на пазара. Потребностите бяха задоволени. Всички имаха перални, телевизори. Проблемът беше как да изхвърлим старите вещи и да си купим нови. Цветен телевизор вместо черно-бял. На мода излиза шареното бельо. И бялото се хвърля! Жените работят и печелят, модата се развива стремглаво, оттам и капитализмът! Днес обаче имаме нова ситуация. Глобалните компании вече се справят по-успешно от държавите или ООН. И държавите влизат в напрежение и криза.

Е не сме ли жертва на собствените си мечти?

Проф. Волфганг Щреек: Ако изберете такава афористична формулировка, да. Но често в историята става така. Хората са склонни да правят две мисловни грешки. Че това, което искаме, ще ни даде това, което очакваме. И че нещата ще ни се получат. Оптимизъм по навик, нали? Но да кажа накрая нещо сериозно. 20-ти век даде най-големия напредък и растеж. Едновременно с това и най-ужасяващите войни. През 45-та, когато войната свърши, всички си мислеха „Край! Война повече няма да има!“ Но тук аз съм песимист. И не мисля, че съвременното общество е преживяло всичките си кризи.