Простихме се с Борис Карадимчев

Днес се простихме с композитора Борис Карадимчев. Наред с Бяла тишина, детската вокална група Пим-пам е друго от знаковите му творения. Затова децата винаги са го наричали Папа.

Пим - пам е основана през 1979 година от Борис Карадимчев. Оттогава е училище за хиляди млади хора, както за музика, така и за истинските житейски ценности. Появява се на бял свят по време на поредно издание на фестивала Златният Орфей.

Габриела Христова: Папа отива зад сцената и започва да говори с децата, знаете ли какво ние нямаме име. Как да ни представят преди да излезем на сцената. И се почнало: пам пим, пум пам и изведнъж децата казали пим-пам и той: А, ето така ще се казвеме. И оттогава името си е останало и до ден днешен.

Десислава Мишлякова: Ние сме като едно голямо семейство, и всъщност Папа както го наричаме ние идва точно от това, че когато ходим по турнето, те за нас са като родители и много ги обичаме всички.

Папа освен всичко има вкус към народната музика, и имаме едно изпълнение, което се казва Бучимиш, песен без думи, и винаги я пеехме, докато той свиреше на дайре. Много беше интересен всеки път имаше ритуал, взима дайрето, дава една крачка напред, и почва раз-два три четири, ... и точно преди да започнем да пеем вдига ръцете нагоре и ние почваме.

Папа винаги носеше на костюмите си едно петле, тук на ревера, винаги го носеше, то е като символ на Пим-пам.

Беше тихо във наште сърца, беше тихо в очите притворени, и стояхме със тъжни лица и се вслушвахме в спомена, но нaмерихме само една тишина.