Първите 100 дни на Еманюел Макрон като президент на Франция

Обещанията по време на предизборната кампания бяха доста близки до очакванията и исканията на французите. Много от тях – независимо дали почитатели на дясното или лявото – решиха да протегнат ръка към бившия финансов министър в кабинета на Франсоа Оланд, намирайки в него най-голяма сигурност.

"Виждал съм границите на нашата политическа система”, призна политикът преди вота. „Тя настоява за компромис в последния момент".

Иначе, гласоподавателите са свикнали да съдят по първите 100 дни. Никола Саркози, който бе обвинен в "хиперактивност", започна да реформира почти от първите часове на своя мандат. Нерешителен, според критиците му, Франсоа Оланд не прибързваше, за да се отличи от своя предшественик.

Съгласно поговорката, според която "часовникът в двореца работи по своя преценка", Макрон избра "златната среда", запазвайки си ролята на "часовникар".

Победата

Според наблюдателите, новият френски президент внимава с енергията и решителността, след като лично триумфира на президентската надпревара през май с абсолютно мнозинство. По-късно той получи и значителна власт в парламента, след като неговото движение „Република, напред” спечели парламентарните избори през юни.

Премиерът

Кметът на град Хавър Едуар Филип, представляващи републиканците в парламента, стана новият премиер. Под неговото ръководство през следващите 18 месеца се очаква реализирането на голям пакет от социални реформи. Експерти смятат, че мащабът им е до голяма степен без прецедент в съвременната история на страната.

Сред идеите в президентския проект се виждат реформа на трудовото законодателство, на застраховката срещу безработица, нововъведение в системата за професионално обучение, уеднаквяване на правилата за изчисляване на пенсия. И това не е всичко.

Макрон настоява за засилване на социалния диалог в сектори и предприятия, увеличаване на покупателната способност на икономически активно население.

Банка на демокрацията

Законът за "доверието в политическия живот" забрани на министри и законодатели да назначават на държавни постове свои роднини. Нарушаване на забраната може да доведе до наказателно преследване и глоба от 45 000 евро.

Депутатите и сенаторите бяха също лишени според новия закон за "парламентарна квота". Той е във връзка с така наречения специален фонд в тяхно владение за плащанията на субсидии за проекти за развитие в избирателните райони. Властите обясниха, премахване на субсидиите трябва да се избегне отношенията "покровител - клиент".

Същият акт предвижда, че правителството създаде специална "Банка на демокрацията." Тя ще се занимава основно със заеми на политическите партии по време на предизборни кампании, когато те имат затруднения при получаването на заеми от финансовия пазар.

Първи гости

Външната политика във Франция е специален интерес на Еманюел Макрон и тук той прави доста усилия, за да покаже собствения си почерк.

Руският президент Владимир Путин беше първият чуждестранен лидер, поканен в Париж след встъпването в длъжност на новия държавен глава. Според резултатите от двустранната среща на върха, която се проведе в края на май във Версай, френският лидер предложи създаването на руско-френски форум на гражданското общество. Тази идея има за цел да насърчи развитието на контактите между бизнеса и неправителствените организации от двете страни.

За честването на националния празник на Франция в Париж пристигна американският президент Доналд Тръмп. Макрон нарече САЩ "незаменим партньор" за преодоляването на кризата в Близкия изток.

"САЩ са първият ни партньор в областта на разузнаването, военното сътрудничество и съвместна борба срещу тероризма," каза френският лидер.

Според анализаторите, Париж отново има ролята да претендира за посредник в отношенията между Москва и Вашингтон.

Може да се очаква, че президентът ще представи в детайли намеренията си за външната политика в периода 28-31 август, когато във френската столица ще се проведе срещата срещата на ръководителите на френските дипломатически мисии.