Визитата на Путин в Атина - с икономически и политически интерес

Предишната среща между гръцкия премиер Алексис Ципрас и руския президент се състоя през юни миналата година в рамките на международиня икономически форум в Санкт Петербург.

Тогава обстановката на онази среща бе натоварена от драматичната усложненост на преговорите между гръцкото правителство и кредиторите на страната, подхранила безпочвени слухове за възможна роля на Русия - роля, която нито е било поисквана, нито самата Русия е предлагала да изиграе.

Все пак, съчувствието, изразено от руския държавен глава към изпитанието на Гърция, както и неговото изказване, че "проблемът не е гръцки, а европейски" в онзи конкретен момент, изигра своята политическа тежест.

Днешната визита на Путин заварва гръцкото правителство в ситуация, при която то е намерило някакъв "модус вивенди" със западните си партньори. Обективно този факт разтоварва атмосферата на руско-гръцките отношения.

След неотдавнашното откриване в Солун на подкрепяния и от САЩ тръбопровод за пренос на азерски газ ТАП (Трансадриатическия тръбопровод), за Европейската комисия или за други среди ще бъде много трудно да възразят на предложението за възродения проект за газопровода "Южен поток 2", по който руско синьо гориво ще се доставя до Централна Европа през Черно море до Гърция и Италия, без те да бъдат обвинявани за това, че следват политика на двойните стандарти.

Руският интерес за тръбата остава висок, както наскоро заяви руският външен министър Сергей Лавров, което потвърждава и участието на шефа на Газпром Алексей Милер в състава на многобройната делегация, съпровождаща Владимир Путин в Атина.

Меморандумът за сътрудничество, подписан през февруари в Рим от компаниите Газпром, Едисон и ДЕПА, вече е създал база за стартиране на амбициозния проект въпреки огромния натиск на трети фактори и въпреки колебанията на други.

В дневния ред на визитата на Путин се очаква да бъде включено споразумение между руския петролен гигант Роснефт и гръцката "Хеленик петролеум" ЕЛПЕ, което ще предвижда ЕЛПЕ да бъде захранвана със суров петрол от Роснефт и да доставя на руската компания обработени продукти, най-вече дизелово гориво.

Във фокуса на дискусиите ще бъдат също руските предложения за партньорски схеми с гръцката Национална електрическа компания ДЕИ в областта на електроенергията и за инвестиции в гръцките железници, в пристанище Солун и в други сфери.

На ниво политически диалог двете страни споделят общи тревоги за регионалната нестабилност и имат обща визия за причините и възможностите за нейното преодоляване.

Атина оцени особено неотдавнашното интервю на руския външен министър Сергей Лавров пред Риа Новости, осъждащо "неоосманските домогвания" на турското правителство спрямо Гърция и множеството турски нарушения в Егейско море.

За отбелязване е, че Русия бе единствената велика сила, която открито и категорично защити гръцките права в този случай. Отстраняването на Давутоглу и разкодирането на първите сигнали за намеренията на новия премиер на Турция Бинали Йълдъръм във външната политика е съвсем естествено да се посрещат с еднаква загриженост от Атина и Москва.

Предмет на политическия диалог неизбежно ще бъде и украинският проблем, чието политическо разрешаване ще предотврати възможен рецидив в отношенията между Запада и Русия от времето на Студената война и увековечаване на санкциите, които тежат също и на гръцката икономика.