Великденът на един бездомен

лощадът на контрастите - тук до божия храм Света Неделя... на улицата живее Емил, вече трети месец спи под открито небе. А стотинки в чашката му пускат забързаните, но милостиви хора.

Емил Стоянов - бездомен: А бе има за ядене има. Има много хора. Човеци малко.

През последните 5 години живял в Германия. Измамници го изпратили там да печелят от това, че е инвалид. От него се искало само едно.

Емил Стоянов - бездомен: Да им прося пари. Не съм работил за тях, те са тука, таксиметрови шофьори са сега.

Избягал от своите поробители. Социалните в Германия го настанили в апартамент. Докато един ден не ритнал полицай. Екстрадирали го. И от тогава домът е там, където замръкне. Понякога му крадат стотинките, друг път го бият. Намира убежище край храма.

Емил Стоянов - бездомен: В този живот нямам нищо ... имам имам ...Господ Исус Христос. Господ ме крепи мене.

Иван е покровителят на Емил, издържа се като работи като чистач, строителен работник, клисар. През всяка свободна минута обикаля София и помага на бездомните.

Иван Димитров - помага на хора в неравностойно положение: Много хора са попаднали на измамници, които са им взели жилищата.

Разказва и за центровете за настаняване.

Иван Димитров - помага на хора в неравностойно положение: От охраната също ги бият когато има пияни хора.

Мина Владимирова - дирекция ,,Социални дейности" на Столична община: За сблъсъци между охраната и настанените не сме имали такива сигнали. Охранителите са и проверявани хора. По-често има конфликти между самите ползватели на услугата и естествено намесват се и колегите от центровете.

Мина Владимирова - дирекция ,,Социални дейности" на Столична община: Това са сигнали, които те споделят с нас, че са използвани до определена степен, но все пак това са хора над 18 години. Те са разумни. не мисля, че трябв ада бъдат манипулирани. А ние ги виждаме около нас всеки ден, но се правим, че не са там.