Регулация: Руши ли Полша свободата на словото?

Като член на ЕС Полша се е съгласила да спазва всички европейски норми, включително и върховенството на закона. Ето защо решението на комисията за започване на проверка на случващото се в Полша не е намеса във вътрешните й работи. Това обясни за "Денят започва" кореспондентът на БНТ в Брюксел Владислав Велев.

Процедура започна по нов правилник и нов закон, влязъл в сила през 2014 година, който предвижда страна-членка, системно нарушаваща върховенството на закона в ЕС, да бъде лишавана от право да глас в Европейския съвет – това е колективният орган, където се взимат всички решения, касаещи всички европейци, обясни Велев. Той добави, че Комисията е поискала допълнителна информация, предстои да бъде извършена проверка по случая, а докладът с констатациите дали има нарушения на европейското законодателство се очаква да е готов през март. Ако нарушенията са налице ЕК ще даде на Полша срок от две години да го отстрани и ако това не се случи, е възможно да се вземе решение страната на бъде санкционирана, обясни процедурата кореспондентът на БНТ в Брюксел. Според него до такова крайно решение е малко вероятно да се стигне, защото всички страни-членки трябва да бъдат убедени, а и самата ЕК предпочита да решава тези проблеми в диалог, а не чрез наказателни процедури.

Цензурират ли се медиите в Полша или демокрацията е в добро състояние, както твърди полският премиер? В студиото на “Денят започва” темата коментираха експертът по медийно право проф. Нели Огнянова и доц. Георги Лозанов – председател на СЕМ.

Според проф. Огнянова е притеснително случващото се в Полша. Тя припомни, че от октомври страната има ново управляващо мнозинство, което предприема мерки за овладяването на институциите, в това число и обществените медии. Действията са насочени най-вече към Конституционния съд, последната бариера пред законодателния произвол, “и в този смисъл измененията в законите са изключително тревожни”, каза тя и добави: “Това, което се случва с обществените медии, е много притеснително, защото става въпрос за нов механизъм, който позволява ръководствата на обществените медии да бъдат назначавани от правителството. Заедно с това сегашните ръководства ще бъдат предварително отстранени. Няма никакво съмнение, че това е против принципите и стандартите на ЕС. Няма никакво съмнение, че Хартата за основните права предвижда медиите да бъдат независими от публичните власти и граници. Има специална разпоредба, която казва, че свободата и плурализма се зачитат. Начинът, по който Полша регламентира обществените медии, противоречи на всички стандарти.”

Репортерът на “Денят започва” Велианна Кашева потърси и друга гледна точка по темата – тази на освободения от длъжност директор и главен редактор на “Йединка” – първа програма на полското обществено радио, Камил Доброва. До 8-ми януари Камил Домброва беше директор и главен редактор на радио Йединка - една от програмите на общественото Полско радио.

Президентът на Полша Анджей Дуда подписа спорния медиен закон и промените започнаха. А само до миналия петък в знак на протест по Йединка на всеки кръгъл час звучаха химнът на Полша и химнът на Европа - Одата на радостта.

“Обърнах внимание, че акцията се посрещна с много добри реакции от слушателите. Получих хиляди имейли с подкрепа, с благодарности, с молба да се държим. Само че нямаше промяна – президентът подписа медийния закон. На 8 януари в радиото дойде новото управление – в 12:00 часа, в 15:30 аз вече бях освободен от поста на директор и главен редактор. В 16:00 часа акцията беше спряна”, разказва Доброва. “Ако така лесно може да се уволняват директори, то просто си представете колко лесно ще могат да изхвърлят от работа журналисти. Това е залегнало в големия медиен закон, който може би ще влезе в сила през юни. На всички журналисти ще им бъдат прекратени договорите, а само някои – тези, които прислугват на властта, ще могат да работят. Това може да бъде сравнено само и единствено с комунизъм”, добавя журналистът. Според нея, ако страната се променя с такова темпо и по такъв начин, са възможни и предсрочни избори. “Ако тези протести са толкова големи и ако се разрастват, може да стигнем и до предсрочни избори, но това са само и изключително хипотези”, коментира още Камил Доброва.

За доц. Лозанов възможностите на Европа да се справя с подобен тип проблеми не са много големи, “защото се опитва да върне в демократична норма законодателния процес и едновременно с това пази вътрешния суверенитет на държавите”. Много деликатни са възможностите за намеса, отбеляза той и добави, че за него най-тревожното е “самият факт, че това се случва”, защото “е тревожен симптом от загубата на доверие въобще в културния либерализъм, който е в основата на европейското законодателство, на европейския културен проект”. Доц. Лозанов подчерта, че свободата и независимостта на медиите не е лозунг, а имат за цел защита на правата на отделния човек, което е същността на либерализма. Той припомни, че у нас “при гласуването на държавния бюджет имаше призив да отпадне членът, който гарантира финансирането на СЕМ, а оттам и съществуването му”, което не се случи на косъм. “Така че без особени законодателни промени, без шум, а пък аз се боя, без особени протести от страната на българското общество щеше СЕМ да го няма и ние да бъдем една Полша вече, в която управлението на обществените медии и избора на техните ръководства отново да попадат пряко в ръцете на законодателната власт”, заяви медийният експерт.