България също установи разлики в храните, предлагани от един и същи производител на нашия и на западно-европейските пазари. Двоен стандарт показват 23 % от изследваните продукти купени у нас, в Германия и в Австрия.
Резултатите от българските проверки ще бъдат изпратени на еврокомисаря по защита на потребителите Вера Йоурова и ще бъдат представени на следващото заседание на Съвета на министрите от ЕС. Знаете - към инициативата на страните от Вишеградската четворка срещу двойния стандарт на храните, освен България, се присъединиха още четири страни. Най-важните резултати от нашето проучване представя Мария Чернева.
;След три месеца, най-после имаме някакви резултати. Изследвани са 30 продукта, които могат да се разделят на 5 групи храни - шоколадови, детски, напитки, млечни продукти и меса. Направени са три вида анализи. Сравнение в етикетите, сравнение по външен вид - като цвят, мирис и консистенция. И лабораторни изследвания за съответствие между етикета и реалното съдържание.
Най-общо - от 30 изследвани храни, само 7 показват разлики в етикетите, от тях два продукта и във вида си - или 23 %
Много или малко, това май е оценка, която зависи от индивидуалните очаквания на всеки.
Най-леко е при месата - разликите са несъществени и то само в лабораторните изследвания - някои от тях дори са в наша полза - като по-малко сол и мазнини, например или повече протеини.
Имаме разлика в обявеното на етикетите - краве масло с 2 % повече мазнини на продукта у нас. Като за масло, това трябва да е в наша полза.
Един от продуктите моцарела - се различава по външния си вид - нашата е по-бяла.
Лабораторните анализи отново показват нищожни различия - някои от тях отново с положителен знак за нас.
Но тук е отбелязана разлика в цената. Примерът е с масло, което се с 2 лева по-скъпо тук, отколкото в Германия.
Тук вече разликите са по-сериозни. Повече мляко в продукта от Германия и захар и декстроза, за разлика от глюкозо-фруктозния сироп, намерен в България. Но пък съдържанието на какао е повече от обявеното. Захарта и глюкозо-фруктозния сироп впрочем са предвидими разлики с Германския пазар. Дори и с австрийските продукти.
Едно от обясненията - Германия силно субсидира земеделието си, включително добива на захарно цвекло. И там захарта е по-евтиният продукт, просто. Малко в Европа имат собствено производство.
В Полша и донякъде в Румъния. Захарта е по-добрия продукт, не смея да кажа по-здравословния, защото като цяло прекаляваме със сладкото.
Не мога да кажа добра или лоша е разликата в детските пюрета - у нас има малко по-високо съдържание на рапично олио.
Вече казахме очакваната разлика с вида сладко, бих спорила обаче дали има разлика между въглероден диоксид и въглеродна киселина. Все за едно и също става дума, въглеродния диоксид в напитка със сигурност е във вид на киселина.
Разбира се - разликата във вкуса в подсладителя се усеща. Разлика има в обявеното съдържание на пулп в плодовия сок. Това са фибри, плодови, които се използват и за по-голяма плътност. Така че тази информация има различно тълкуване и можем да я оценим - добра или лоша само с повече данни за вида натурален сок.
Резултатите от нашето изследване ще бъдат представени от земеделския министър на Словакия на следващия съвет на министрите в Брюксел.
Междувременно трябва да асимилираме, да анализираме другата разлика - в цените. И за министър Румен Порожанов това е доста обезпокоителна тенденция
Румен Порожанов - министър на земеделието, горите и храните: Ценовият анализ, разбира се, той е доста първичен. Той е анализ на покупната стойност, при която ние сме закупили определените продукти в съответните вериги в Австрия и Германия и същите цени в България. От тези 30 продукта за 16 от тях има значително по-високи цени, които са в България. Най-фрапантни са 2 вида пюре - детски, които за единия е около 90 % по-висока цена, другият е над 100 % - 107 %. По-високи цени, в рамките на диапазона между 20 и 50% наблюдаваме и при млечните продукти, определени сирена.
Опасни - в никакъв случай. по-здравословни или не - е друг въпрос. Двоен стандарт, различно качество със сигурност има и може би е добре производителите да ни дават избор - кой от продуктите им да купим - по-скъпия със захар, или по евтиния. Надявам се стигне до някакъв общ европейски регламент в това отношение. И не само за храните - защото разлики има и в перилните препарати и други стоки.