Информационните войни между Изтока и Запада

Едни я наричат информационна война, втори пропаганда, трети - война срещу информацията. Така или иначе, в глобалния свят с растящо влияние на социалните мрежи и спад на доверието в традиционните медии е много по-лесно да се размие представата за истината и за лъжата. Според британския анализатор от руски произход Питър Померанцев това се случва навсякъде.

Питър Померанцев, анализатор: "Благодарен съм на българския философ Иван Кръстев за тази мисъл - когато Владимир Путин открито казва пред целия свят, че в Крим няма руски войници, той иска ние да кажем - лъжете, а той ще отговори - вие също лъжете и няма разлика между истината и лъжата".

Анализаторът е на мнение, че за да прокарва своите интереси, Русия се възползва от вътрешните слабости на Европа и от медийната свобода, като създава мъгла от дезинформация. Социологът Кънчо Стойчев от своя страна казва, че руската пропаганда не трябва да се преувеличава. Според него Западът трябва да обърне по-голямо внимание на онези 25 процента руски граждани, които смятат, че съдбата на Русия е свързана с Европа.

Кънчо Стойчев, социолог: "Трябва да намерим онази пресечна точка между нашите два враждуващи или конфликтни наратива, с която можем да започнем да разплитаме конфликта. затова искам да кажа, че по-силният е този, който по-упорито, по-системно, по -успешно намери тази точка, за да разплита конфликта".

Според външния министър Даниел Митов, не Европа е предизвикала конфликт с Русия.

Даниел Митов, министър на външните работи: "Границите между Изтока и Запада често са по-ниски, отколкото ги възприемаме, а съприкосновението между тях е неизбежно, като от всички нас зависи то да не се изчерпва само със съперничество и напрежение".

За решаването на противоречията с Русия, според външния министър, трябва да се води по-дълбок разговор - не само около Минските споразумения, но и да се разбере кое е онова нещо, за което Русия твърди, че я различава от Европа.