Сила за живот: Историята на 15-годишния Иво

Ивчо, както го нарича майка му е само на 15. Бори се за правото да живее от 2014-а година. Български лекари му дават 2 седмици живот, заради туморите, които се образуват в главния и гръбначния му мозък. Три години по-късно все още изумява докторите със светлината, която очите му излъчват. За да се спаси от мрачните мисли между операционната маса и възстановяването от химиотерапии, пише книги. Преживява 4 операции и издава 4 книги. Последната излезе на бял свят преди дни.

Иво Христов: Календарът на живота е роман за болката, за приятелството, за алчността, за това как парите не могат да помогнат на тежкоболен човек, който е на път да умре, за това как трябва да се радваме на малките неща. Написването на черновата ми отне едва 40 дни, след това редактирах около 20 дни и книгата беше готова. Редакцията се проточи 3 месеца, общо работата по книгата отне 8 месеца и ето сега тя е напечатана, вече направих няколко премиери.

Майката на Ивчо, Милена е неотлъчно до детето си и преживява всяка победа над смъртта заедно с него. Детето губи слуха на едното си ухо след последната операция.

Милена Димитрова - майка на Иво: В момента имаме същият тумор и в лявото ухо и в случая операцията трябва да се предотврати максимално дълго, за да се запази слухът поне на лявото ухо и за да намалее тумора ние правим вливания всеки месец със скъпоструващо лекарство, което за нас е непосилно за нашето семейство, както мисля че и за всеки средностатистически българин. Всеки месец, за да си позволим да лекуваме детето си ни е нужна сумата от 3 хиляди и 400 лева, която е огромна.

За да събере част от средствата за лечението на сина си Милена изработва сувенири. Предстои и да събере още близо 10 хиляди лева освен за лекарства и за преглед през следващия месец.

Милена Димитрова: Ние с него често се шегуваме, че сме голям тандем, той ми дава сили да правя моите сувенири, а пък аз да пише, защото този живот не е за слаби хора. Ако се бяхме отказали преди 3 години от лечението, цялото ходене по мъките, дали той щеше да седи до нас.

Иво пък признава, че е готов да издаде още една книга през следващата година, а болестта го провокира да използва всеки миг от дарения му живот, за да твори.

Иво Христов: Вдъхновението е доста голямо, но може би ме вдъхновява самата мисъл, че съм жив въпреки всичко, което ми се случи. И всеки ден аз ставам с мисълта, че аз трябва да пиша. Това се е превърнало в навик, аз не мога да живея без да пиша. И сега подготвям наистина голям роман, който ще излезе през другата година.

Миналата година с парите от инициативата "Футбол с кауза" семейството успява да покрие две дози от лекарството на детето в най-трудните месеци.

Милена Димитрова: Призовавам хората отново да отидат на тези спортни празници, отново да помогнат просто всяко дете има правото на живот, да е здраво и да има детство.

Иво Христов: Искам да благодаря на всички, които са ме подкрепили, тъй като знам, че без помощта на хората нямаше да съм жив. И зная, че има много болни деца в България и искам да им кажа, че си струва да се борят въпреки всичките трудности, защото има и хубави дни и аз мисля, че от тук нататък ми предстоят такива само хубави дни. Затова винаги си струва човек да се бори.