Сръбски медии на бунт срещу информационното затъмнение

Групата се събра в подкрепа на "Вранске новине", една от най-важните местни медии в Сърбия, който миналата седмица бе закрит поради непоносим политически и икономически натиск, пише "Данас". Закриването на вестника и гладната стачка на неговия собственик и главен и отговорен редактор Вукашин Обрадович са символ на ситуацията, в която се намират огромното мнозинство други независими медии в Сърбия, както и на свободата на медиите като цяло.

Групата е формирана през седмицата, в която атаките срещу свободата на медиите и съществуването на независимите журналисти достигнаха кулминация. Само за ден бе закрит "Вранске новине", извършени бяха нападения срещу разследващ журналист от /мрежата за разследваща журналистика/ КРИК от страна на управляващата партия, а журналистки отново бяха мишена на атаки на първата страница на вестник "Информер", се казва съобщение на групата.

Организаторите призоваха всички медии в четвъртък, на 28 септември, на съвместна акция срещу медийното затъмнение в Сърбия. Всички медии, интернет портали, интернет страници, социални мрежи, които подкрепят целите на групата, са призовани да излязат с тъмни екрани по обяд или да бележат печатните си издания с черен знак, който символизира медийния мрак, който цари вече години в Сърбия, се казва в съобщението, цитирано от "Данас".

Хърватия е подготвила закон за правата на хърватските защитници, в който за първи път посочва Сърбия, Черна гора и голям брой от членовете на сръбското национално малцинство в Хърватия като агресори, съобщава вестник "Блиц".

Законът бе посрещнат с аплодисменти от страна на всички политически партии в парламентарната комисия за ветераните и щеше да бъде приет, ако председателят на Самостоятелната демократична сръбска партия Милорад Пуповац не се изказа публично срещу него, а като тема го постави и президентът на Сърбия Александър Вучич в рамките на участието си в заседанието на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.
Предложеният законопроект се основава на Декларацията за отечествената война, но с две съществени разлики що се отнася до формулировката кой е бил агресор срещу Хърватия. В законопроекта пише, че "агресия срещу Хърватия са извършили Сърбия, Черна гора, Югославската народна армия и паравоенни формации от Босна и Херцеговина с помощта на голям брой членове на сръбското национално малцинство в Хърватия", докато в Декларацията не се споменава Босна и Херцеговина и се посочва въоръжен бунт само на една част от сръбското малцинство в Хърватия.

Всички хърватски политически партии, представени в парламента, искат да приемат закона за правата на хърватските защитници. Единствената им дилема е дали да посочат като агресор "голям брой от сърбите" или "част от сърбите", които са живели в Хърватия. Със закона те искат и военни репарации, което според оценката на отделни депутати ще струва на Сърбия цели 40 милиарда евро, пише вестникът. "Блиц" цитира депутата Йосип Якич от Хърватската демократична общност, който казва, че репарациите са едно от петте главни условия за присъединяване на Сърбия към ЕС.

Според Милорад Пуповац искането за репарации връща страните отново към война.