Начало
назад
Видински манастир от времето на Средновековието тъне в нищета
Отскоро в обителта има и хора в неравностойно положение, които се нуждаят от помощ, за да преживеят през зимата. Манастирът край Добри дол все още привлича много поклонници, въпреки че дори и пътят до него не е ремонтиран. Сега монаси от епархията се опитват да спасят сградите и хората, които са намерили убежище там.
Манастирът „Света Троица“ край Добри дол е още от девети век и на няколко пъти е опожаряван и издиган отново. В сегашния си вид е от близо 170 години, когато за пореден път е възстановен.
архимандрит Антим, протосингел на Видинската митрополия: В дните на българското Възраждане градивният български дух не е оставил да отлети в мълчанието на вековете спомена за тази древна светиня и будни българи и духовници са възкресили този манастир от пепелищата.
За да се стопанисва, са нужни много средства, с които църквата не разполага. Подготвят проект, за да кандидатстват по европейска програма. Освен сградата, трябва да бъдат спасени и хората, намерили убежище край Добри дол. От скоро сред тях е архимандрит Харитон.
архимандрит Антим, протосингел на Видинската митрополия: Имаше един такъв момент, когато бяха останали само на 4-5 пакета от помощите с вафли, с 4-5 пакета от помощите с макарони и два-три килограма брашно.
Манастирът е единствен дом за шестима- двама мъже и четири жени, нямащи друга закрила.
архимандрит Антим, протосингел на Видинската митрополия: Ако могат, някой да ни помогне със стотина килограма картофки, с 20-ина килограма леща, 20-ина килограма лук, това са най-необходимите неща, които са ни необходими, за да изкараме зимата.
Хората, които даряват, върнали вярата в доброто на приютените в светата обител.
архимандрит Антим, протосингел на Видинската митрополия: Просто поклон доземи от мое име.
Трябва помощ, за да не рухне и сградата.
архимандрит Антим, протосингел на Видинската митрополия: На първо място трябва ни ремонт на покрива. Трябват работна ръка - хора, доброволци, които да дойдат и наистина да ни помогнат.
В манастира са без всякакъв транспорт, а до тях и пътят е труден, защото никога не е ремонтиран. Въпреки това светата обител продължава да привлича поклонници.
Очаквах да е по-гостоприемно, сега е тъжно е, тъжно е, че го виждаме в това състояние.
Край манастира има извор, за който се смята, че водата е лековита, а в двора са няколко вековни дървета. Преди години в кухината на едно от тях монаси видели образа на свети Йоан Рилски. Поставили там икона на светеца. Храмът към манастира пък е известен с дърворезбата, дело на майстори от Дебърската школа и затова е паметник на културата.
