Светослав Георгиев - 40 години музика

Светослав Георгиев - барабанист: Доволен съм въобще от живта си, музикалния живот.

Светослав не бил запален по барабаните. Сякаш те го намерили и се превърнали в начин за препитание и живот за цели 40 години. Още докато бил ученик в хола на семейния апартамент свирел на пиано. Изкарал ниска оценка в училище и баща му продал пианото. А Светослaв решил да събере училищна група- вече си имали тромпетист и саксофонист.

Светослав Георгиев - барабанист: И останаха празни барабаните, а аз никой път съм нямал влечение. И почнахме тогава първо танцови забави това онова, докато дойде идеята този квартет да го направя.

Годината е 1959-та - първата група ,,МелОди'' се появява - Светослав и другите музиканди - още студенти започват да свирят из България. Клуба на ,,Културните дейци ,, отваря вратите си за тях. Светослав още плази плакатите- могат да покрият целия под на хола му. Разказва, че по това време имало строги ограничения какъв дял от репертоара на една група или изпълнител на какъв език да бъде- английските песни били 10 %, Българските 70 на сто. Музиката събрала Светослав и Емил Димитров. Една вечер в дома на Светослав пристигнал бащата на Емил да моли за услуга с думите:

Светослав Георгиев - барабанист: Аз имам пари, чувствам, че синът ми има някакъв талант, може ли Светка да го вземе - Светка, така мие на мене прозвището, светка да го вземе да пее без пари. И започна да пее и един месец без пари в ,,Клуба на културните дейци". Обаче то беше ужас, такива опашки за билети, ученички- лудеха.

И от участие на участие, се появила и тя - Маги. Светослав се влюбил, но бързо се разлюбил- Маги му избягала. Събрал групата и с влака право към Германия. Участвали в конкурс на Концертна Дирекция в ДДР.

Светослав Георгиев - барабанист: Явихме се, харса ни, купиха ни. Много градове обиколихме. По три месеца- там обикновено бяха по три месеца ангажиментите.

За 40 години по германските сцени сменил два барабана. Сега спомените му са подредени в албуми. Върнал се в България. Преживява с немската пенсия, но си носи носталгията.

Светослав Георгиев - барабанист: Малко ми е мъчно, защото аз съм свикнал най-вече с публика, а при мене беше публиката и сега като съм останал сега тука сам ...... скучно е направо скучно е.

Най-голямата му подкрепа сега са децата - дъщеря му е медицинска сестра, синът му- каратист- гордее се с тях- личи си по потгрепването на гласа. Но когато и те са в Германия остава с музиката.